Били Холидей е американска джаз певица, която заслужено е смятана за една от най-добрите изпълнителки на 20 век. Странно е колко често най-добрите от нас, най-талантливите, имат и най-тежката съдба. Пътят й е изпълнен с възходи и падения, с открития и загуби, с грубост, насилие, но и с финес, красота и вълнуваща музика.

Казват, че денят се познава от сутринта. Така е и с живота на Били Холидей. Ражда се, когато майка ѝ и баща й все още са деца – тя на 13, а той на 15. Израства в бедната част на Балтимор. Детството й е белязано от мизерия, глад, насилие и непосилни за дете премеждия. Самата тя споделя:

Никога не съм имала възможността да играя с кукли, както другите деца. Започнах да работя, когато бях на 6 години.

Често бяга от училище, а когато е на 11 обявява, че е била изнасилена. Вместо да получи помощ, бива изпратена в поправително католическо училище, в което живее две години. На 13-годишна възраст започва да работи като проститутка, поради което прекарва време в затвора. 

През 30-те години на 20 век започва да пее в нощни клубове в Харлем. Смята се, че талантът ѝ е открит от Джон Хамънд през 1933 г. Били започва да се изявява и да записва с джаз елита по това време – кларинетиста Бени Гудмън, както и със световноизвестния Луис Армстронг. Първоначално музиката ѝ е насочена към чернокожата публика, но скоро става световноизвестна.

В началото на 40-те започва да употребява твърда дрога и да злоупотребява с алкохол. По-късно влиза в затвора за притежание на наркотични вещества, а гласът й започва да изневерява.

Умира на 17 юли 1959, само на 44 години, от цироза на черния дроб. И въпреки краткия си живот, успява да използва неподражаемия си глас и да направи толкова много. Нейният глас – безценното й съкровище, с което пленява хората, е и оръжието, с което се бори срещу расовата дискриминация и псевдоморала в Съединените щати през 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век.

Гласът, чрез който успява да превръща болката в музика, омразата в любов и самотата в откровение.

Казват, че никой не може да изпее думата „глад“ като мен, или думата „любов“… Може би е така. Защото много добре знам какво означават и двете думи. Навярно имам достатъчно гордост да не се срамувам от тях и достатъчно смелост да не искам да забравя…

Любовта е като кранче, има опция за пускане и спиране.

Някой някога беше казал – ние никога няма да знаем кое е достатъчно, докато не разберем какво е повече от достатъчно.

Не ме заплашвай с любов. Нека просто се разходим под дъжда.

Ако нямам приятели, значи нямам нищо.

Луис Армстронг и Били Холидей

Мразя праволинейното пеене. Винаги променям малък елемент от песента по свой си начин. Това е всичко, което мога да правя.

На планетата няма двама човека, които да си приличат. По същия начин трябва да е и с музиката, или в противен случай няма да е музика.

Не можеш да копираш някого. Ако го копираш, това означава, че работиш без да влагаш истински чувства.

Ако трябва да пея като някого, то тогава няма нужда да пея изобщо.

Вижте още: ИМА ДВА ВИДА МУЗИКА – ДОБРА И ЛОША. АЗ ПРАВЯ ОТ ДОБРАТА – ЛУИС АРМСТРОНГ