Измамно е да се вярва, че решаващите моменти в живота, в които обичайната посока се обръща завинаги, са силни и крещящо драматични, подкопани от бурни вътрешни кипежи.

Това е безвкусна приказка, насаждана в света от алкохолизирани журналисти, от обожаващи светлините от фоторепортерските светкавици кинаджии и писатели, в главите на които всичко прилича на булеварден вестник.

В действителност драматичното е определящо живота преживяване, което в същността си често пъти е невероятно тихо.

Толкова малко общо има с гръмкостта, с острия пламък и вулканичното изригване, че в мига на преживяването то нерядко остава незабелязано.

Когато разгръща революционното си действие и се грижи за това животът да бъде окъпан в напълно нова светлина и да добие напълно нова мелодия, то го прави безшумно и в тази прелестна безшумност се таи особената му аристократичност.

 

из „Нощен влак за Лисабон“

Вижте още: ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ НОВОТО ИЗДАНИЕ НА „451 ГРАДУСА ПО ФАРЕНХАЙТ“ НА РЕЙ БРЕДБЪРИ, ЩЕ ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ЗАПАЛКА