Недей да гледаш като на погребение. Умирането не е толкова тъжно. Тъжно е да живееш и да не си щастлив.

Цветята са жестоки, ужасни и прекрасни… подобно на любовта.

Хората се срещат – това е добре. Хората се разделят – това също е добре. Това е животът.

Човекът не е нищо друго освен изненада, противоречие, непоследователност и безумие.

Да, има някои гърбове по улицата, които си плачат за нож.

Не е моя вината, че душата, която разкъсва покривалото, за да се покаже в цялата си голота, излъчва такава силна миризма на гниене.

За да те приеме обществото, трябва или да си идиот, или да си държиш езика зад зъбите.

Пресата е силата на днешния ден – тя образова, вдъхва разум, отрича, съди и осъжда.

И най-лошите престъпници не са толкова ужасни, колкото честните хора.

Самотата не се състои в това да живееш сам, а между хора, които не се интересуват от теб.

Великите дами са като хубавите сосове – по-добре да не знаеш от какво са направени.

Овцете тичат към кланицата, тихи и безпомощни, но поне не гласуват за месаря, който ги убива, и за хората, които ги изяждат.

Най-голямата опасност от бомбата на терористите е експлозията от глупост, която тя провокира.

Има нещо по-мистериозно и привлекателно от красотата – покварата.

Портите на живота правят път на едно единствено нещо, отварят се само пред дворците и градините на смъртта. И вселената ми изглежда като огромна, неумолима градина на мъченията.

Жената крие в себе си космическа стихийна сила, непобедима сила на разрушение, както и природата! На нея едничката лежи цялата природа. Като утроба на живота, тя, благодарение на това вече, е и утроба на смъртта… защото животът непрекъснато се възражда от смъртта. И да се унищожи смъртта — това значи да убиеш живота в неговия едничък източник на разплод…

Хората, които се харесват на жените, винаги се харесват и на тълпата…

При жените няма морални разграничения, а само социални.

Окта̀в Мирбо̀ /1848-1917/ е влиятелен френски журналист, критик на изкуството, памфлетист, романист и драматург. Автор е на дълга поредица романи — преди всичко „Дневникът на една камериерка“ – и разкази. Творчество му ce ползва c голяма популярност в Европа, като едновременно c това е единодушно прието от водещите литературни и артистични авангарди, което е рядко срещано явление за онази епоха.

Писателят е преминал дълъг път на неразбиране от страна на автори на учебници и историци на литературата. През последните 15 години творчеството му е преоткрито под друга светлина и оценен много по-добре приносът на Окта̀в Мирбо̀ на политическата, литературна и артистична сцена на Бел епок, както и в развитието на литературните жанрове.

Вижте още: Не познавам „плитки“ жени – ФРИДРИХ НИЦШЕ