Потоците се вливат във реката,

реките пък моретата намират,

а ветровете горе в небесата

във сладостно вълнение се сбират

И всички те се търсят и обичат,

от обич няма кой да ги лиши

Душите на нещата се привличат —

        защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,

вълна вълната гони и прегръща;

прокълнато е цветето, когато

на любовта на брат си не отвръща

И милва слънцето земята росна,

до океана, месецът трепти

Но всички тия ласки за какво са,

        ако не ме целуваш ти?

„Философия на любовта“

Вижте още: Милиони пъти сме се срещали, а сетне сме плакали на раздяла – РАБИНДРАНАТ ТАГОР

Седни Тъга, дошла си ми на гости – ГЕРГАНА СОТИРОВА

Има едни такива момичета, които не са пластмасови – МАРТИН СТРАТИЕВ