Ние, западните хора, сме душевно болни хора и главното ни заболяване е нашата безчувственост към чуждата болка.

Безчувствени сме, защото оправдаваме извършваното сега от нас насилие с извършеното някога върху нас насилие.

Жадуваме за отмъщение и обявяваме тази си жажда за „революционен плам“.

Мислим си, че сеем „революция“, но всъщност сеем насилие и омраза и жънем смърт и насилие.

Революцията започва с омекване на собствените ни сърца, контрареволюцията – с тяхното закоравяване.

Погребваме революцията в мига, в който ставаме безчувствени към човешкото страдание.

Най-вече – към страданието на онези, които са ни причинили най-голяма болка.

Контрареволюцията се корени в неспособността ни да видим страданието в душите на онези, които са ни причинили страдание на самите нас.

Контрареволюцията започва в мига, в който престанем да усещаме другите като човешки същества и ги възприемаме като „свои“ и „чужди“…

Революцията започва с думата „брат“, контрареволюцията – с думата „враг“.

автор: Росен Ангелов

Вижте още: Повечето хора прекарват живота си в тихо отчаяние