.
Бъди благочестив пред изгряващият ден. Не мисли какво ще стане след година, след десет. Мисли за днес. Остави тези теории. Всички теории, нали разбираш, дори добродетелните, са лоши и глупави, те нанасят вреда. Не насилвай живота! Живей днес! Бъди благочестив към всеки ден. Обичай го, тачи го, главно не го мърси, не му пречи да цъфне. Обичай го дори когато е сив и тъжен като днес. Не се безпокой. Виж. Сега е зима. Всичко спи. Добрата земя ще се събуди. Достатъчно е да бъдеш плодороден като нея, бъди благочестив. Чакай. Ако си добър, всичко ще потръгне. Ако пък не си, ако си слаб, ако не успееш, е, добре, и така трябва да си щастлив. Навярно не можеш повече. Защо тогава ще искаш повече. Защо ще се огорчаваш за това, което не е по силите ти? Човек трябва да прави това, което може… Искаш да бъдеш герой. Затова вършиш само глупости… Герой!… Нямам представа какво точно значи тази дума, но мога да предположа: герой е този, който прави каквото може. А другите не го правят.
Ако сме твърде слаби, за да изпълняваме задълженията си, все пак сме достатъчно силни, за да работим съвестно над тях.
Пасивността е най-ненавистният от всички пороци.
Голямата душа никога не е самотна. Колкото и съдбата да й отнема приятелите, тя в края на краищата винаги си ги създава.
Горко на този художник, който се стреми да покаже своя талант, а не своята картина! Наистина би било смешно, ако най-важното у художника е неговата ръка.
За една минута любов ще научиш повече за човека, отколкото за един месец наблюдение.
Никакви разсъждения не са в състояние да укажат на човека пътя, който той не желае да види.
За човека, чието съзнание е свободно, има нещо дори по-нетърпимо в страданията на животните, отколкото в страданията на човека. На второ място е поне признанието, че страданието е зло и че човек, който го причинява, е престъпник, но хиляди животни са безполезно избивани всеки ден, без ни най-малко съжаление. Ако някой обърне внимание на това, би бил сметнат за смешен. И това е неизвинимо престъпление.
Хиляди животни са убивани всеки ден без сянка на разкаяние. Това плаче за отплата върху цялата човешка раса.
Истината за всички е една, но всеки народ си има своя лъжа, която нарича свои идеали.
Истински са само тези идеи, които са преживяни вътрешно.
По-добре да научиш истината наполовина, но със собствени сили, отколкото да я научиш изцяло, но да я научиш от чужди думи и да я научиш като папагал.
Лъжата развращава този, който я използва, доста по-рано, преди да погуби онзи, срещу когото е насочена.
Най-добрите и най-лошите актьори ги виждаме съвсем не на сцената.
Любовта струва точно толкова, колкото струва човекът, който я изпитва.
Тялото, това е най-малкото нещо, което може да даде жената на мъжа.
Нищо не е толкова рядко на света, колкото пълната откровеност между родители и деца.
Ромен Ролан е френски писател, идеалист, пацифист, антифашист, биограф, романист, носител на Нобелова награда за литература.
На 29 години става преподавател по история на изкуството в Екол Нормал Сюпериор в Париж, а осем години по-късно – в Сорбоната. Поддържа кореспонденция с Лев Толстой, Максим Горки, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн.