Повечето хора по-скоро биха умрели, отколкото да мислят. Мнозина така и правят.

Не се страхувай да бъдеш с ексцентрично мнение. Всяко прието мнение днес е било ексцентрично преди.

Добре е от време на време да си задаваме въпроси за нещата, които отдавна сме взели за даденост.

Даже ако всички държат на едно мнение, всички може да грешат.

Ако някоя гледна точка е широко разпространена, а това съвсем не означава, че тя не е абсурдна.

Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения.

Най-трудното нещо в живота е да разбереш кои мостове да пресечеш и кои да изгориш.

Трудовият морал е моралът на роба, а съвременният свят няма нужда от робство.

Огромна вреда носи вярването, че трудът е добродетел.

Така обществото ще изгуби вкуса си към войната, защото ако не друго, тя би означавала дълга и усилена работа за всички.

Един от симптомите за предстоящ нервен срив е убедеността, че работата ти е изключително важна.

Пътят към щастието лежи в организираното намаляване на работата.

Досега продължаваме да бъдем така енергични, както сме били преди да се появят машините; в това отношение сме били глупави, но няма причина да продължаваме да бъдем глупави вечно.

Да нямате някои от нещата, които искате е неизменна част от щастието.

Способността умно да запълниш свободното си време е висша степен на лична култура.

Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали рая!

От всички видове предпазливост, предпазливостта в любовта е най-пагубна за истинското щастие.

Да се страхуваш да обичаш е да се страхуваш от живота. А тези, които се страхуват от живота, вече са 3/4 мъртви.

Лесно е да паднеш в плен на любов. Трудното е да намериш някой, който да те хване.

Любовта е главният начин за бягство от самотата, която мъчи повечето мъже и жени в течение на почти целият им живот.

Свободата е чудесно нещо, когато не е самота.

Войната не определя кой е прав, а само кой остава.

Страхът е основният източник на суеверие и един от основните източници на жестокост. Да овладееш страха е началото на мъдростта.

Демокрацията е метод, с който хората могат да бъдат накарани да правят това, което управляващите искат от тях, оставяйки у тях (хората) впечатление, че това, което правят, е именно онова, което самите те искат.

Идеологията всъщност е един от инструментите за образуване на стадото.

Има два мотива за четене на една книга – защото ти харесва или за да се похвалиш.

Не се опитвай да възпрепятстваш мисленето, защото е сигурно, че ще успееш.

Откривай повече удоволствие в интелигентното несъгласие, отколкото в пасивното съгласие, защото, ако цениш интелигентността както би трябвало, първото предполага по-дълбоко съгласие от второто.

Не завиждай на щастието на онези, които живеят в „рая на глупците”, защото само глупак би мислил, че това е рай.

Стремежът към власт е породен от страхове. Тези, които не се боят от своите съседи, не виждат необходимост да властват над тях.

Щастието не престава да бъде щастие, когато то е кратко, а мислите и любовта не се лишават от ценността си заради това, че са преходни.

Хората се раждат невежи, а не глупави. Глупави ги прави образованието.

В действителност човек иска не знания, а определености.

Не се старай да избягваш изкушенията: с времето те сами ще започнат да те избягват.

Роден на 18 май 1872 г. в Уелс, в аристократично семейство, Бъртранд Ръсел – 3-ти граф Ръсел, е британски философ, логик, математик, историк, пацифист и социален критик. Известен е с формулирания от него Парадокс на Ръсел в теорията на множествата. Ръсел популяризира философията и си създава име като пацифист. Развива фамилната традиция на политическа ангажираност, отстоявайки антивоенните си позиции, подкрепя свободната търговия и антиимпериализма. Освен това е и активист за правото на жените да гласуват и атеист. Милиони хора го считат за пример във воденето на съзидателен и рационален живот.

Като един от най-известните представители на интелигенцията, Ръсел има голям морален авторитет дори до средата на 90-те години на своя живот. Някои от въпросите, по които взема дейно участие, са ядреното разоръжаване, Виетнамската война, съветската диктатура, религиозния догматизъм и др.

На два пъти е арестуван поради пацифистката си дейност и проектите против употребата на ядрено оръжие, като втория път е на 81-годишна възраст.

През 1950 г. е награден с Нобелова награда за литература, „като признание за разнообразната и значима писателска дейност, с която защитава общочовешките идеали и свободата на мислене“.

Умира от грип на 2 февруари 1970 г. в Уелс, на 97-годишна възраст.

редактор: Сияна Велева

Вижте още: За мен моят хляб е материален проблем, докато този на съседа – духовен – НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ