ПЯСЪК

Това стихотворение трябва да се чете
много бавно.

Малко наклони главата си,
затвори очи
и мисли за пустинния пясък,
който се посипва на вълни и талази
и все още има своя собствена предопределеност
и сигурност,
защото никой не го е хванал да бърза.

Попадне ли на лоши атмосферни условия,
той ги затиска с теглото си.

Лете изсъхват реки, народи и култури,
а той ги надживява, и затрупва.

Ето защо, чети това стихотворение
полека както се сипе пясъка
недоловимо от ухото,
глухо за огромния простор наоколо…
Мисли за неща,
които ни правят силни и дълговечни.

Само този,
който никога не бърза,
може да се извиси над началото и
края,
да заслужи силата да бъде единствен
владетел
на невъобразими предели,

да изстрада грозотата и
красотата на всички твари около себе си…

Който бърза – закъснява.
С широко учудени зеници,
завинаги ще остане победен.

Завинаги само поданик.

Мика Антич (1932-1986) е сръбски поет. Преди да стане известен се занимава с различни дейности – бил е моряк, работил е в куклен театър. Освен с писане се занимава и с живопис, кино и журналистика. Бил е главен редактор на „Ритъм“ и „Невен“, „Дневник“ в Белград и „Младото поколение“ в Нови Сад.

В един разговор Мика Антич казва, че е чел много поети, които са повлияли на творчеството му, но са малко онези, които са му останали добри и вечни приятели. В детската литература никога не се разочарова от Сент-Екзюпери. В своето творчество, както Екзюпери, Антич показва колко са ценни малките неща, които възрастните не забелязват. Той пише за дребните неща заобикалящи човека, които той, обременен от ежедневната си рутина, не успява да забележи.

В обръщение към децата той казва:

Моите стихове не са стихове, а писма до всеки един от вас. Те не са в тези думи, а в самите вас. Думите служат само като ключове, с които да се отключи врата, зад която стои поезия — вече изживяна, вече завършена, вече много пъти казана и чакаща затворена, някой да я освободи.

Режисьор е на филмите „Закуска с дявола“, „Свещеният пясък“, „Листата са широки“, „Страшният лъв“. Пише драми и един рото роман.

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Ако обичаш някого повече от мен, ще ти го отнема – РУМИ

Да имаш и да нямаш е просто сцена във театъра на дявола – МАРИЯ ЛАЛЕВА

Прости ми, че не ти казах какво значиш за мен, докато те имаше – ДИМИТЪР КАЛБУРОВ