Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли.

В наше време масовото производство е навлязло и в икономиката, и в политиката, и дори в нашата религия. А това е опасно.

В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората са сковани и объркани. В такъв момент ми изглежда напълно в реда на нещата да си задавам въпроси от рода на: В какво вярвам аз? За какво и срещу какво трябва да се боря?

Нашият вид, човешкият, е единственият съзидателен вид и той разполага само с едно творческо оръдие – ума и духа на отделния човек.

Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в духа на отделния човек.

Силите вложени в разбиранията за групата са обявили война за унищожаването на тази скъпоценност – човешкия ум.

Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквяването.

Самоубийствен е пътят, по който изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.

Ето защо вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света.

И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере.

И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида.

Защото, ако тържеството на човека може да бъде убито, значи ние сме загубени.

из „На изток от рая“

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Не е нужно човек да е много умен, за да е добър – ДЖОН СТАЙНБЕК