Хосе де Рибера /1591-1652/ е един от водещите майстори от испанската школа, въпреки че зрелият му творчески период преминава почти изцяло в Италия. Той е сред най-изявените Караваджисти, стил наричан още „тенебризъм“.

В картината му “Св. Агнеса в тъмницата” златистокафявите тонове привличат властно погледа ни. В нея доминира фигурата на младо момиче, коленичило за молитва в малка гола стая, напомняща килия. Дългата кестенява коса обгръща тялото й. Горе вляво, от дълбочината на пространството, се приближава ангел, който обвива момичето в бяло платно.

Между многото тълкувания на сцената, повечето от които имат за основа християнски сюжети, най-правдоподобна изглежда легендата за св. Агнеса.

Агнеса, християнка от знатно семейство, трябвало да бъде омъжена против волята си за един млад римлянин. Тя отказала от религиозни съображения да встъпи в такъв брак и била подложена на опозоряване.

На горещите й молби се отзовал един ангел, който й се притекъл на помощ и й донесъл дрехи. Това разказва легендата.

В картината днес ни очарова чудната жизненост, с която са предадени позата и чувствата на младото момиче. Въпреки дълбоката религиозност, характерна за испанското изкуство, преживяло през 17 столетие своя “златен век”, в картината долавяме една не по-малко важна тенденция – народностния характер на изображението. В противовес на италианското изкуство, силно привързано към античните образци и към идеала за всестранно развития и образован човек, т. нар. “homo universale”, когато то прославя в много творби, в испанското изкуство носител на нравствените идеали е обикновено човекът от “простия” народ.

Така произведенията на испанското изкуство, дори когато са създадени като много от картините на Рибера в Италия, имат подчертано народностен облик. Това навярно са долавяли и съвременниците му, които са го нарекли “Ло Спаньолето”.

Някои предполагат, че за фигурата на Агнеса му е позирала неговата дъщеричка.

Вижте още: МИСЛИТЕЛЯТ РОДЕН С ДВЕ ДЕСНИ РЪЦЕ