Много е обичайно да виждаме религиозни хора, които се опитват да защитят своите убеждения, разчитайки на вярата, като твърдят, че тя оправдава тяхната позиция и че техните възгледи се основават на нея.

Скептиците поставят това под сериозен въпрос, защото всъщност тя не може да представлява стандарт, който да бъде тестван за надеждност. Дори ако религиозните хора не го възприемат по този начин, изглежда, че на практика „вярата“ просто се обръща на другата страна, когато опитът за аргументиране, основано на разума и доказателствата не проработи.

Проблеми с оправдаването на вярата

Има многобройни проблеми с опитите да се оправдае всяко поверие, философия или религия. Като най-значим може да се определи фактът, че няма нито една основателна причина да се даде възможност само на една религиозна група да твърди „че е права“.

Ако човек предположи, че вярата е основателен довод в защита на религиозна традиция, защо второ лице да не може да я използва, защитавайки напълно различна и несъвместима религиозна традиция? И защо трето лице да не може да използва вярата си като довод да защити напълно несъвместима трета философия за живота?

Сега имаме трима души, всеки от които защитава напълно различни и несъвместими системи от вярвания, като твърди, че те са оправдани (чрез вярата му). Няма как едновременно да са прави и на различни позиции, нали?

В най-добрият случай един от тях е прав, докато другите двама грешат (а може би всички те грешат). Как да определим кой (ако има такъв) е прав? Има ли вариант да разберем кой от тях е поклонник на истинната вяра?

Разбира се, че не.

Можем ли да решим въз основа на това, чия вяра е най-силна, ако приемем, че има възможност да измерим това? Не, силата на вярата е без значение за нейната истинност или неистинност.

Може би ще решим според това, колко е популярно тяхното вярване? Не, популярността на вярата няма отношение към това дали религията е истинна или не.

Или пък спрямо това, колко се е променил животът им, откакто са вярващи? Не, и това не може да е индикация за истинност.

Изглежда сме закъсали по пътя към истината. Ако трима различни души използват един и същ аргумент -„вяра“ в името на тяхната религия/философия, то няма никакъв начин да преценим техните претенции, за да определим коя е по-вероятна от останалите.

Този проблем става все по-оглушителен, поне за самите религиозни хора, ако си представим, че единият от тях използва вяра, за да защити една особено нехуманна система на вярвания (пример са тези, които извършват убийства и мъчения в името на религията).

Твърденията за вяра нерядко се използват, за да се оправдае и да се защити абсолютно всичко на равнопоставена и еднакво неразумна основа. Това означава, че вярата в крайна сметка не оправдава и не защитава абсолютно нищо, защото след като приключим с всички твърдения за нея, оставаме точно там, където и когато започвахме: изправени пред набор от религии, които изглеждат също толкова правдоподобни (или неправдоподобни).

Тъй като позицията ни не се промени, вярата очевидно не добави нищо към дебата относно истинността на поставените твърдения. Ако вярата не добави нищо, то няма никаква стойност, когато става въпрос за преценка дали религията е „права“ или не е.

Нуждаем се от стандарти

Всичко това означава, че имаме нужда от някакъв стандарт, независим от самите религии.
Ако ще оценяваме група вярвания, ние не можем да разчитаме на признак, вътрешен само за една от тях. Вместо това трябва да използваме нещо независимо – нещо като стандартите на разума, логиката и доказателствата.

Тези стандарти са удивително успешни в сферата на науката за разпределяне на теориите, които са по-вероятни от онези, които се оказват безполезни. Ако религиите имат някаква връзка с действителността, тогава би трябвало да сме в състояние да ги сравним и да ги претеглим една с друга.

Реално в текста не се занимаваме с това да доказваме съществуването или несъществуването на божество или вселенска сила, дори не се занимаваме с това да опровергаваме или доказваме верността на някое религиозно течение.

Съществуването както на божества, така и на „истинна религия“ са съвместими с написаното по-горе. Текстът просто значи, че съществуването на определен Бог и негова „правя вяра“ не могат да бъдат защитавани на основата на вярата.

Това означава, че вярата не е адекватна или разумна защита на всяка система на убеждения или вярвания, претендираща да има емпирична връзка с реалността, която всички споделяме.

Вярата е плод на емоционални състояния и чувства, което я прави част от ирационалната част на психиката и не може да бъде логичен и релевантен довод за отсяване на „истинни Бог и религия“. 

Източник: thoughtco.com

Вижте още: Вярата не може да се придобие отникъде, можеш да я откриеш само в себе си – ДАНИИЛ ХАРМС