Албер Камю я описва като „единствения велик дух на нашето време“.

Научава древногръцки едва на 12 години, за да може да чете Платон и другите философи, по- късно се занимава със санскритски, за да чете „Бхагавад гита“.

Завършва на първо място на изпита за сертификата по Обща философия и логика, задминавайки Симон дьо Бовоар, която е на второ място.

Още млада решава да скрие „крехката си красота“, за да се посвети на по- достойни каузи. Затова тя не носи грим, държи се по- мъжки и избягва любовни връзки.

Симон Вейл се ражда на 3 февруари 1909 г. в Париж в еврейско семейство. Баща ѝ е военен хирург, а майка ѝ е родена в Русия. Големият ѝ брат, математикът Андре Вейл, става известен благодарение на фундаменталните си постижения в теорията на числата и алгебричната геометрия.

Три години учи литература в елитния лицей “Анри IV”. Преподава ѝ философът Ален (Емил Шартие), който година по- рано е обучавал Симон дьо Бовоар. По- късно двете се засичат в Сорбоната, където бъдещата екзистенциалистка движи с „банда стари ученици на Ален“.

През 1932 г. в израз на солидарност със стачкуващи работници решава да живее само с пет франка на ден. Жестът не е първият, който Симон прави – като дете тя отказва да яде и зрънце захар, за да може да има за войниците в Първата световна война, сред които бил и баща ѝ.

Вярна на идеалите си да търси начини за облекчаване на страданието на тези в неизгодна позиция, Симон заминава за да се бори срещу Франко в гражданската война в Испания.

През 1942 г. заминава за Съединените американски щати за да осигури безопасността на семейството си, които отказват да заминат без нея. Надява се да се завърне в Лондон, от където смята да подпомага съпротивата в родната си страна. Докато чака плановете ѝ да се изпълнят, работи неуморно като отказва да се храни повече отколкото вярва, че ядат хората в окупирана Франция.

Здравето ѝ се влошава, изпратена е в санаториум, където почива от сърдечна недостатъчност едва на 34 години. Най- известните ѝ творби са публикувани посмъртно на основата на тетрадките ѝ.

Винаги, когато някой се опитва да потиска съмненията, става въпрос за тирания.

Под „жизнено важни икономически интереси“ държавата разбира не това, което е необходимо за живота на гражданите, а онова, което се изисква за водене на война.

Справедливост – вечната бегълка от лагера на победителите.

Всеки път, когато мисля за разпятието на Христа, изпадам в греха на завистта.

Вниманието е най-рядката и най-чистата форма на щедрост.

Въображаемото зло е романтично и разнообразно; истинското зло е мрачно, монотонно, безплодно, скучно. Въображаемото добро е скучно; истинското добро е винаги ново, чудно, опияняващо.

След гибелта на идеите остават само трупове.

Хора дори с най-ярка интелигентност могат да се раждат, живеят и да си отиват в грешки и лъжи.

От двама човека, които не са убедени лично в съществуването на Бог, по-близко към него е този, който не го отрича.

Културата е оръдие на университетските професори за производството на професори, които също ще произвеждат професори.

Опиум за народа – не религията, а революцията.

Дистанция – душата на красотата.

Всички грехове са опити да се запълни празнотата.

Унищожението на миналото, възможно най-лошото от всички престъпления.

Изглежда никаква доброта не може да отиде по-далеч от справедливостта – иначе рискуваме да наложим лъжливо разбиране за добротата. Но ние трябва да сме благодарни на справедливия човек за това, че е бил справедлив, защото справедливостта е нещо прекрасно…

Изкуството е един от символите на двете благородни човешки усилия: да построи и да се въздържи от разрушение.

Красотата е моментна вечност.

Любовта не е утеха, а светлина.

Най-важната част от образованието е преподаването на смисъла на това да се знае…

Не търсим истината, защото е истина, а защото е нещо добро.

Непочтена е всяка дружба, в която има дори намек от желание да се угоди или желание да ти се угоди. В истинската дружба тези две желания са напълно изключени. Двама приятели от цялата си душа са съгласни да си останат двама, а не един. Те уважават дистанцията между себе си, установена от самия факт, че са създадени различни. Човек има право да желае да достигне непосредствено единство само с Бога.

Това, от което човек има нужда, е тишина и топлина, това което е дал, е само леден хаос.

Човешката душа има нужда от доброволно покорство и от свобода.

Вижте още: Голямата изневяра е да се мисли, че любовта ще свърши – АЛЕН

Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите – СИМОН ДЬО БОВОАР

Не чакайте Страшния съд. Той заседава всеки ден – АЛБЕР КАМЮ

ПЛАТОН и древната версия на съвременната Матрица