Целува ме по клепачите и напуска леглото ми.

По- скоро бих го убил, отколкото да го нараня.

Тези брилянтни и ювелирни пасажи с хомосексуален отенък принадлежат на Жан Жьоне от книгата му „Дневник на крадеца“ и възпяват любовта на героя към друг мъж. Започвам именно с тях, защото в книгите на Жьоне / „Убиецът от Брест“, „Света Богородица на цветята“, „Реквием“/, хомосексуалната топика присъства в най-чист и неподправен вид.

Сцена от пиесата „The Maids“ на Жан Жьоне

Обширна и почти необхватна тема, чиято хронология в литературата едва ли бих могъл да изчерпя. Започнах с Жьоне, авторът който дори посвещава любовно-екзистенциално стихотворение на убиеца Морис Пилорж, когото обесват.

Не знам каква дързост трябва да притежаваш да възпяваш подобен тип в поезия, както Жан Жьоне го е направил, както с Морис Пилорж: криминал, убиец, крадец. Осъден на смърт на 6 август 1938 г. понеже убива мексиканския си любовник Нестор Ескудеро, явно от ревност. Можем само да гадаем, какви са били взаимоотношенията му с Жьоне.

Резонни теми, но болезнени в своята тъкан дори и днес. Нека споменем и маркираме „Giovannis room“ на Джеймс Болдуин, нека не пропуснем и изключителните страници при Марсел Пруст в „Contre Sainte Beuve“ – /сборник с есета/ катедрален литературен пик в описанията и психологията на любовта на един мъж към друг мъж.

Андре Жид и Марсел Пруст

Темите за писателя-хомосексуалист или хомосексуалните търсения са десетки в световната литература. Ветрилото от конотации и препратки ще бъде монадно и необхватно. Нека отдадем дължимото и на Андре Жид в „Аморалиста“, където тази тема дори е пренесена и в „Дневниците“ на самия Жид.

/ Тъй като сме сами, кажете ми Г-н Жид, вашият Аморалист педераст ли е ?/

Нека добавим, дори без да споменаваме злополучния финал между Верлен и Рембо. Ролан Барт, за когото Цветан Тодоров казва: 

Той живееше с майка си, но усилията му винаги бяха да търси момчета.

Малко познатият с „Мемфисто“ в България Клаус Ман.

Или почти нечетения колос Витолд Гомбрович – /„Фредедурке“, „Порнография“/ живее с тази сексуална двойственост до края на живота си. Гомбрович, който дори в писмо откровено споделя за „атаките си на педерастия“ до свой приятел.

Витолд Гомбрович

За завоалираните сцени при „Смърт във Венеция“ на Томас Ман. За писанията в „Танжер“ на Уилям Бъроуз или „Сбъркан“, където тези теми придобиват най- голяма заостреност.

Или за крехкото и изключително сензитивно присъствие на Ерве Жилбер.

Ярослав Ивашкевич.

Мишел Фуко.

Мишел Фуко

За езиковите игри и „размиването на половете“ при Жил Оризе„Любов без съпротива“, където сетивата на читателя умишлено са „объркани“ в половата принадлежност на размитите му герои.

Бийт гуруто Алън Гинзбърг. За отделни моменти в „Death in Virgil“ на – хетеросексуалния Херман Брох.

Алън Гинзбърг и партньорът му поетът Питър Орловски

За аналогични описания дори в „Изповеди“ на Жан Жак Русо или дори при „Конформистът“ на Алберто Моравия.

Лабиринтите на търсенията ми сигурно ще ме оплетат дори още повече ако в епилога не маркирам и „В един човек“ на Джон Ървинг, фантастичен дилижанс пълен с травестийни герои , които се качват под светлините на театралните сцени и залязват по екзистенциалните надолнища понякога на самотата заради бруталността на заобикалящия ги свят.

АВТОР: Слави Томов


Слави Томов живее в Бургас. Изследва експерименталния тип литература. Интересува се от хибридни, мултидисциплинарни жанрове или визуално-токсични метафори, които размиват границите на установените лимити. Превес към една нова синтактична структура, където историята и сюжета са потънали в мълчание…

Вижте още: Как биха се чувствали мъжете, ако ролите се разменят…