„Вината в нашите звезди“ е книга за любовта, която е по-силна от смъртта. За болката, която, когато е споделена, може да бъде преодоляна по-лесно. Книга за силата, която е необходима, за да приемеш, че животът не винаги е справедлив, но за сметка на това винаги е болезнено красив, когато го погледнеш в отражението на две влюбени очи…

Влюбих се така, както човек заспива: в началото много бавно, а след това изведнъж.

Мислите ми винаги са били като звезди, които не могат да бъдат оформени в съзвездия.

Не можеш да избираш колко болка ще понесеш в живота, но можеш да избереш кой да ти я причини. Що се отнася до това, аз харесвам изборите си.

Следите, които хората оставят, често са белези…

Страданието не те променя… То просто разкрива какъв си всъщност.

Удоволствието от спомените може да ти бъде отнето, ако вече нямаш с кого да си спомняш. Чувството да изгубиш човекa, с когото заедно сте ровили в миналото, е като да изгубиш самата си памет.

Приятели, понякога се чувствам сякаш съм на влакче на ужасите, което се движи единствено нагоре!

В този свят, вярвам, имаме избор за това как да разказваме тъжните истории. Направете най-забавния избор.

Истинските герои сякаш не са тези, които правят разни неща; истинските герои са хората, които ги забелязват , хората които винаги наблюдават внимателно.

Такава е болката. Преди да си тръгне настоява и настоява да бъде изпитана.

Мислех си, че да бъдеш възрастен означава да знаеш в какво точно вярваш, но сега от опит мога да ви кажа – това не задължително е така.

Всеки заслужава да намери истинската любов, а тя трае поне толкова, колкото трае животът.

Може би този свят не е създаден специално за хората, но хората са създадени специално за този свят.

Колко странно, колко самотно е да съществуваш…!

Мост за книги

Вижте още: Никога не позволявай на мъжа до себе си да се чувства комфортно, когато проявява неуважение към теб – ТРЕНТ ШЕЛТЪН