Духът на хуманизма, намерил израз в хармонията между човек и природа, облъхва картините на Джорджо да Кастелфранко, наречен Джорджоне /1477-1510/.

Картината “Спящата Венера” е един от най-ярките примери за това, как ренесансовите художници използват теми от античната митология, за да изобразят своите представи за земна красота.

Джорджоне се опира на постиженията на Джовани Белини – водещия майстор на венецианската живописна школа от 1500 г. – и се издига със собствени усилия до ранга на пръв художник на венецианската държава.

Трябвало е да се раздели с живота твърде рано – умира вероятно към 1510 г. от чума. Летописците съобщават само, че картината с Венера останала недовършена и била завършена от младия Тициан.  Той прибавя пейзажа и амурчето при нозете на богинята, което преди повече от сто години бива надживописвано поради лошото състояние на образа.

С фигурата на младата жена Джорджоне създава несравним образец на живописта на голото тяло през следващите столетия, съчетаващ духа на ренесансовия хуманизъм с представите на Античността, които дори през Средновековието не са напълно забравени в Италия.

Освен хармоничната композиция, изградена преди всичко върху съзвучието между плавните контури на женското тяло и пейзажния фон, незаменимо възхищение буди колоритът на картината. 

Златисторозовото тяло на Венера заема центъра и се намира в активно взаимоотношение с багрената хармония на вълшебния пейзаж. Тъмнозелените възвишения и земнокафявите сгради, напомнящи замък, контрастират със златистата тоналност на женската фигура, като отгрояват в хладна светлина, подобно на скъпоценни камъни далечните заснежени върхове.

В последна сметка самостоятелното битие на всички предмети се слива в общото одухотворено настроение, в което намират израз заедно с творческото вдъхновение на художника и мислите, чувставата и стремежите на цяла една начеваща епоха.

В историята на изкуството Джорджоне се смята за предтеча и пръв представител на венецианската живопис от зрелия Ренесанс, издигната по-късно до нови върхове от Тициан и неговата школа.

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Св. Агнеса в тъмницата – ХОСЕ ДЕ РИБЕРА