Професор Стивън Хокинг е английски астрофизик, автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка история на времето“, която му спечелва международна известност.

Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

Не мога да кажа нищо позитивно за болестта, от която страдам, но тя ме научи да не се оплаквам, защото има хора, които са по-зле от мен, а и имах щастието да се занимавам с това, което исках да правя. Самосъжалението е безсмислено и е загуба на време. Истина е, че сега съм по-щастлив, отколкото преди да се разболея.

Бих казал на всички, които се чувстват зле, че има изход от всяка черна дупка… защото няма по-страшна дупка от тази, в която живея. Надеждите ми бяха разбити, когато бях на двайсет и една години. Лекарите ми диагностицираха заболяване, което в повечето случаи води до фатален край. Казаха ми направо, че няма да живея достатъчно, за да завърша докторантурата си, и оттогава всеки миг ми се струва като ценен дар. Това беше моят тъмен период, бях в депресия, питах се защо точно на мен ми се случва това, но накрая реших да продължа да живея и да се боря. Запознах се с първата си съпруга, имах деца и написах докторска дисертация, която постави математическите основи на Големия взрив. От пълно нищожество, каквото се чувствах, се превърнах в герой.

Самосъжалението е безполезно и е загуба на време. Дори когато се парализирам напълно, ще мога да се занимавам с прекрасни неща. Например да изследвам Космоса.

Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение.

Въпреки, че не мога да се движа и говоря без помощта на компютър, умът ми е напълно свободен.

Моята цел е проста. Това е пълното разбиране на Вселената, защо е таква, каквато е, и защо въобще съществува.

Винаги ме изненадва, колко незаинтересован сме ние днес за такива неща, като физиката, пространството, Вселената и философията на съществуването ни, нашата цел, нашата крайна дестинация. Този свят там, навън, е напълно луд. Бъдете любопитни!

Да се задържи вниманието ни върху земните проблеми означава да се ограничи човешкия дух.

За моя математически мозък самият брой на звездите в хилядите галактики прави напълно рационално мисленето за извънземни. Истинското предизвикателство е да разберем какви може да са те всъщност.

Извънземните може да съществуват, но човечеството трябва да избягва контакт с тях, защото резултатите може да се окажат опустошителни.

Ако извънземните ни посетят, резултатът би бил като при пристигането на Колумб в Америка, което не е свършило добре за местното население.

Ако Вселената има начало, бихме могли да предположим, че има и създател. Но ако Вселената е напълно самостоятелна, ако няма граници и ръбове, то не би трябвало да има нито начало, нито край, а просто да съществува. Къде е мястото в този случай на създателя?

Когато се попита: „Какво е правил Бог, преди да създаде Вселената?“ св.Августин не ни отговаря: „Подготвял е ада за онези, които задават подобни въпроси.“ Вместо това казва, че времето е характеристика на Вселената, която Господ е създал, и то не е съществувало преди зараждането на тази Вселена.

Айнщайн е грешал, като е казвал, че: „Бог не играе на зарове“. Наличието на черни дупки предполага, че Бог не само си играе на зарове, но понякога ни обърква, като ги хвърля там, където не можем да ги видим.

Всички доказателства сочат, че Бог е всъщност отявлен комарджия, а Вселената е голямо казино, където се хвърлят зарове и колелата на рулетка се завъртат при по всякакъв повод.

Възможно е примитивният живот във Вселената да се среща много често, докато интелигентният – твърде рядко. Някои биха казали, че всъщност му предстои да се появи и на Земята.

Дори и да има само една възможна единна теория, тя е просто набор от правила и уравнения. Кое е това, което диша огън в уравнения и създава Вселената, която те описват? 

Едва ли съм срещал математик, който да е в състояние да разсъждава.

Човек не може наистина да спори с математическа теорема.

Моето мнение е, че всички ние – не само теоретичните физици – искаме да знаем откъде сме дошли.

Едно от основните правила във Вселената е, че нищо не е съвършено. Съвършенство просто не съществува. … Без несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз.

Животът би бил трагичен, ако не беше забавен.

За мен мозъкът е просто компютър, който спира да работи, когато частите му се повредят. Няма рай или отвъден живот за повредените компютри – това е приказка за хора, които се страхуват от тъмното.

Ние сме само една напреднала порода маймуни на една малка планета около една много обикновена звезда. Но ние можем да разберем Вселената. И това ни прави много специални.

Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предопределено и ние нищо не можем да направим, за да го променим, дори и те се оглеждат, преди да пресекат улицата.

Идеята за десетте измерения може да звучи вълнуващо, но те ще доведат до реални проблеми, ако сте забравили къде сте паркирали колата си.

Има основания за предпазлив оптимизъм, че ние вече може би сме близо до края на търсенето на основните законите на природата.

Интелигентността е способността да се адаптираш към промените.

Когато очакванията са сведени до нула, човек наистина оценява всичко, което има.

Мислех, че информацията се унищожава в черните дупки. Това е най-голямата ми грешка, или поне най-голямата ми научна грешка.

Мисля, че компютърните вируси трябва да се броят като форма на живот. Мисля, че те ни казват нещо за човешката природа: че единствената форма на живот, която сме създали досега, е изцяло разрушителна. Ние създадохме живот по свой собствен образ и подобие.

Най-големият враг за знанието не е невежеството, а илюзията за знание.

Не е ясно дали интелигентността има някаква стойност за оцеляването в дългосрочен план.

Не мисля, че човечеството би оцеляло следващите хиляда години, освен ако не засели космоса.

Някой ми каза, че всяко уравнение, което съм включил в книгата си, ще намали на половина продажбите.

Простотата е въпрос на вкус.

Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет, ще намериш любовта – помни, че я има, и не я отвърляй.

Сигурен съм, че най-простото обяснение е, че няма Бог. Никой не е създал Вселената и никой не направлява нашите съдби. Това ме води до дълбокото схващане, че вероятно няма небе и няма отвъден живот. Ние имаме само този живот да оценим великия замисъл на Вселената, за което аз съм изключително благодарен.

Старият парадокс: Може ли Бог да направи един камък толкова тежък, че и самият той да не може да го вдигне.

Съществува фундаментална разлика между религията, основана на авторитета, и науката, положена върху наблюдението и разума. Науката ще победи, защото е върши работа.

Тихите хора имат най-гръмки умове.

Трябва само да се вгледаме в себе си, за да видим колко интелигентен живот може да се развие в нещо, което не бихме искали да срещаме.

Учените са склонни да рискуват теориите, на които се възхищават.

Фактът, че ние хората, нищожни струпвания от най-елементарните частици в природата, можем да се доближим толкова близко до разбирането за законите, които управляват нас и нашата Вселена, е истински триумф.

Хората, които се хвалят със своя коефициент на интелигентност, са загубеняци.

Цялата история на науката е постепенното осъзнаване, че събитията не се случват по произволен начин, а отразяват определен основополагащ ред, който може би е – или може би не е – резултат на божествено вдъхновение.

Човек е винаги далеч от разрешаването на проблема, докато не намери отговора.

Човешкият глас е много важен. Когато говориш неясно, хората се отнасят към теб като към умствено изостанал.

Човешкият капацитет за вина е такъв, че хората винаги могат да намерят начини да се обвиняват.

Картината, която имахме за Космоса, се е променила значително през последните 40 години и аз съм щастлив, че съм допринесъл поне малко за това.

Това, което съм направил, е да покажа начина, по който Вселената е започнала да се оформя – според законите на науката. В такъв случай не е необходимо да се обръщаме към Бога, за да установим как е започнала Вселената. Това не доказва, че няма Бог, а само че Бог не е необходим.

Има смисъл само ако не се отказвате.

Помнете, че трябва да гледате нагоре към звездите, а не в краката си. Опитвайте се да намерите смисъл в това, което виждате, и се интересувайте от причините, поради което Вселената съществува.

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Няма глупави въпроси – КАРЛ СЕЙГЪН