Да можехме да разберем, че единственото, което животът цели да ни научи, е да го приемаме безрезервно. Че всичко, което отказваме да видим, всичко, от което бягаме, всичко, което отричаме, омаловажаваме или презираме, накрая ни проваля. Ако сме отворени, онова, което ни изглежда отблъскващо, болезнено, зло, може да се превърне в извор на красота, радост и сила. За онзи, който има очи да го види, всеки миг е богатство. – Хенри Милър

Истината е първият принцип на личностното израстване и развитие. Ние се развиваме като човешки същества най-вече като откриваме нови истини за себе си и своята реалност. Независимо как живееш, безспорно ще научиш някои важни уроци, но можеш да ускориш израстването си, като съзнателно търсиш истината и обърнеш гръб на лъжите и отрицанието.

Истинското израстване е честното израстване. Няма пряк път през страната на илюзиите. Първият ти ангажимент е да откриваш и приемаш нови истини, колкото и тежки или неприятни да са последствията. Не можеш да решаваш проблеми, ако не приемеш, че те съществуват.

Действителността е най-висшият арбитър за истината. Ако мислите, убежденията и действията не се придържат към истината, това се отразява и на резултатите, които постигаш. Когато отричаш проблемите си, обръщаш гръб на истината. Лъжите, които си казваш, раждат нови лъжи и заразяват ума с неистини, които се втъкват в личността ти. Губиш връзка с истинското си аз и се превръщаш в бледа сянка на брилянтното същество, което си създаден да бъдеш.

Възприятието е най-основният аспект на истината. Ако искаш да подобриш дадена страна от живота си, трябва да насочиш вниманието си първо към нея. Първата стъпка е да видиш, че животът ти в момента не е такъв, какъвто искаш да е. Няма нищо лошо в това. Няма нищо лошо да искаш нещо и да не знаеш как да го получиш. Но не е добре да лъжеш себе си и да се преструваш, че всичко е идеално, щом знаеш, че не е така. 

Колкото по-добре съвпада вътрешният ти модел на действителността със самата действителност, толкова по-способен ставаш. По-голямата точност означава по-добра способност да се справяш с живота като човешко същество. 

Можеш да се опиташ да получиш възможно най-голяма яснота за дадена ситуация. По принцип това е добра идея, но никога на можеш изцяло да елиминираш несигурността. Затова общо взето, имаш два избора: да отречеш непредвидимостта на живота и да си създадеш лъжливо усещане за сигурност, или да приемеш капризите на живота и да се научиш да живееш с тях. В първия случай рисуваш картата си на живота такава, каквато искаш да бъде, без значение как изглежда в действителност. Във втория случай се стремиш да направиш картата си възможно най-точна, въпреки че може да не ти харесва как изглежда. Вторият вариант е по-добрият.

Ето няколко примера за това как способността на уча да предвижда, може да се провали:

Прекомерна склонност към обобщаване и генерализиране. Отиваш на няколко несполучливи любовни срещи и умът ти научава модела, че ходенето по срещи носи само разочарования. Вследствие на това избягваш други срещи, защото гледаш на тях като на нещо, което трябва да избегнеш. За съжаление, това означава, че никога повече няма да улучиш позитивна среща, която би позволила на ума ти да коригира предишното убеждение. Старите модели се запазват, ако няма какво да ги оспорва.

Предразсъдъци. Случайно дочуваш оплаквания, че някой от новите колеги е човек, с когото трудно се работи. Започваш да таиш отрицателни очаквания и когато за пръв път ти се наложи да работиш с този човек, съвсем естествено очакваш да има проблеми и не си сътрудничиш пълноценно с него. Той долавя отрицателното ти отношение и отвръща със същото – така всъщност отговаря на твоите очаквания. Бързите преценки, които не се основават на личен опит, често водят до погрешни заключения.

Самореализиращи се предсказания. Няколко твои приятели се опитват да започнат собствен интернет бизнес, но се провалят и накрая се отказват. От техния опит умът ти оформя модела, че да започнеш интернет бизнес, е трудно и най-вероятно завършва с провал. Година по-късно решаваш да основеш собствено интернет базирано предприятие. Подсъзнателно се се самосаботираш, като правиш грешки, които могат да се избегнат. Накрая се отказваш, също както са направили приятелите ти.

Тези проблемни модели имат общ елемент: предсказанията са извънредно песимистични. Подобни модели могат да усилят страха, да понижат самочувствието и да предизвикат отрицателни емоции като тревога и стрес. В най-тежките случаи песимистичните прогнози могат да доведат до депресия, безпомощност и дори самоубийство. От друга страна, прекаленият оптимизъм също е голям проблем и може да доведе до поемане на неразумни рискове и маниакално поведение.

Щом веднъж определиш с приемлива точност кое е вярно за теб, слеващата задача е изцяло и напълно да приемеш истината. Това включва и приемане на дългосрочните последствия от предвижданията ти. Огледай физическото си тяло. Здраво, стегнато и силно ли е? Или е болно, провиснало и слабо? Какво предвиждаш, че ще се случи, ако запазиш сегашните си навици за поддържане на здравето? Приемаш ли истината за това къде най-вероятно ще се озовеш накрая? Склонен ли си да живееш с тези последствия?

Ами финансовото положение? Създаваш ли ценни продукти, така че никога да не познаеш недоимъка? Или си се запътил към социалните институции? Ако трябва да си наистина откровен, какво очакваш да се случи, ако продължаваш с досегашните си финансови модели? Приемаш ли истината за своето положение?

Когато се изправиш пред част от действителността, която не ти харесва, когато чувстваш, че си безсилен да я промениш, първата крачка е да приемеш истината за положението. Кажи си: тази ситуация е нежелана за мен, но нямам сила да я променя в този момент.

Признай честно пред себе си, ча макар да носиш пълната отговорност за всяка част от живота си, на този етап може а и да не си способен да промениш нещата, които не са в твой интерес. Приеми, че засега нещата наистина стоят така, но не отричай истинността на положението.

Никога не се правете, че ви харесва работа, която всъщност мразите. Никога не се преструвайте, че сте щастливи във връзка, която не ви удовлетворява. Никога не се заблуждавайте, че финансовото ви положение е добро, когато всъщност не е. Ако искате положението да се подобри, първо трябва да сте откровени със себе си и да си признаете цялата истина.

Когато изцяло приемете реалността, ще започнете да вземате по-правилни решения, защото ще се основават на истината, а не на измислица. Ако признаете, че тялото ви е в ужасна форма, няма да се преструвате, че сте в добро здраве. Няма да се оставяте на заблуждението, че лошите хранителни навици и липсата на движение са приемливи. Ще започнете да виждате, че ако искате положението да се промени, трябва да започнете да вземате други решения, че нищо няма да стане от само себе си. Когато напълно приемете реалността, най-сетне можете да започнете да сътворявате онова, което искате.

Из „Личностно усъвършенстване за интелигентни хора“

Вижте още: Отхвърлянето се усеща от мозъка като физическа болка – д-р ГАЙ УИНЧ