.

Жената е Бог
не е създадена от ребро
Тя е сложна костна система
може да те създаде
може да те разруши
само с една усмивка

просто
трябва да я гледаш
как танцува с чаша вино
без да се опитваш
да я разгадаваш
просто
с чаша вино
трябва да гледаш
как танцува
косата ѝ

събудих се от уханието
на другата възглавница
неопределена миризма
като самата нея

беше тръгнала
загърбвайки съня ми
измъкнала се
от белотата на чаршафите
към тъмнинаната
на зимното утро

останалото освен нея
седеше по местата си
чашите свещникът
восъкът на изгорелите свещи
беше като застинала лава

надигнах се и отидох с надежда
да допия последната глътка вино
в нейната чаша имаше малко
и естествено кървав отпечатък
от червилото ѝ
целунах я за последно и я изпих

отправих се към банята
белези от нощта имаше и там
няколкото косъма в мивката
въргаляха се като зацапан спомен
пуснах водата за да ги отмие
измих чашите без да ги счупя
изстъргах восъка и поставих нови свещи калъфката на възглавницата
хвърлих в пералнята

извърших всичко това
както професионален наемен убиец
заличава следите от убийство

дано и тя да е успяла
да завърти сърцето си в центрофугата на пералнята
да е изхвърлила в кофата за боклук спомените си
да е отмила миризма ми
да(но)

на небето има
женски ангели
ама от тези дето
понякога се крият
зад райската порта
палят си цигара
правят кръгчета от дим
крадат от виното
на райските изби
тихо на пръсти
се прибират по нощите
и лягат пияни
в ангелските си легла
кикотят се игриво
докато другите спят
на тези ангели
Бог им реже крилата
изскубва ореолите
и ги пуска на земята
за тези жени
малко се говори
и много се мълчи

любов беше
когато целунеш
момичето си
на трамвайната спирка
и докато се прибираш пеш
със замаяна глава
и гъделичкащ корем
миришеш горната си устна

събуждал съм се
до малко жени
до другите
не се научих
да заспивам

тя отиде на фризьор
да си съживи косата
отби се и при мен
да ѝ съживя сърцето
прибра се за вечеря
чакаше я гладно
сивото ѝ ежедневие

сянката
спускаща се по скулата ѝ
очертаваше
смъртоносно пътуване
вече бях
с единия крак в гробището
на очите ѝ

не се стремете
да ми правите
добро първо
впечатление
влюбвам се
в най-лошото

ако една ръка
те стиска смело
в изборът ти
няма значение
по кой път
ще тръгнеш
ти вече си избрал
ти вече си стигнал
до едно сърце

няма нищо по-красиво
от женско лице с грим
изтрит от целувки
съблечени дрехи
разпилени по пода
разхвърляни бижута
спящо момиче
с широка тениска
и спокойно лице –
сигурно
че някой се сражава
до смърт
с кошмарите му

танцуват музи
винаги боси
косите им галени от вятъра
имат своя ритъм
вещици самодиви сирени
чудовищно красиви
зловещо опасни
лукаво усмихнати
нямат принцове на коне
нямат рицари и момци
имат отровни ябълки
магически отвари
черни дантели
тънки глезени
червени устни
никой не се жени
и никой не заживява
щастливо
в тази приказка
защото звярът е жив

Още от Мартин Стратиев на неговата ФБ страница: Престъпна лирика от Мартин Стратиев

Книгите „Престъпна лирика“ и „Тероар“ може да закупите от страницата на Престъпна лирика от Мартин Стратиев с подпис, или от големите книжарници в страната.