Тадеуш Голас /1924-1997/ е американски автор, който разисква темите за просветлението на сравнително достъпен език и е особено популярен с фразата си: „На просветлението не му пука как сте го получили!“, както и с книгата си „Ръководство за просветление за мързеливи“.

Навярно на много от нас не се харесва това място, което сега заемаме във Велената. Но всички ние можем да сме напълно уверени, че сме попаднали тук по наше собствено решение, избирайки дали да се разширим чрез любовта или да се откажем от нея.

Няма значение какви са обстоятелствата в живота ви. Не е важно къде в тази Вселена се намирате. Вашият избор винаги е един и същ – да разширите своята осъзнатост или да я свиете. Няма нищо лошо в това къде сте сега – това е само един от безкрайния ред опити, който е достъпен за всички нас. Аз мога да бъда такъв като вас. Вие може да бъдете такъв като мен.

Колкото повече се отдръпваме от любовта към другите същества, толкова повече напрежение има в борбата ни с „физическия” свят, толкова повече сме овладяни от масата.

Любовта – това е най-висшето и свято действие, защото тя винаги включва в себе си това, което само по себе си не е любов, тя винаги е насочена към поглъщане на необичащото и необичаното.

Обичайте всичко такова, каквото е. Това, как вие виждате света, напълно зависи единствено от вашето ниво на вибрации. Ако вашите вибрации се променят, целият свят започва да изглежда по друг начин. Ако ви се струва, че по улиците всички ви се усмихват, то е затова, защото вие се чувствате щастлив.

Вие вземате себе си със себе си накъдето и да се отправите. Както казват дзен-будистите: ако не можеш да намериш нещо до себе си, нима е възможно да го намериш някъде другаде? Във Вселената няма места, различни от местата за съществуване редом със себеподобните. Посоката на търсене е отвъд границата на нашите четири измерения: това търсене е потъване в самия себе си, в това, което сте, където сте. Това е завъртане ръчката на усилвателя.

Обичайте се. Нима любовта не е пребиваване в едно пространство с другите? На практика, голяма част от това, което смятаме за себе си – нашето тяло, мисли , емоции – това са милиарди други същества.

Когато обичаме себе си, ние действително се разширяваме в любовта си към много други същества. И колкото повече обичаме, толкова повече са любящите същества вътре и наоколо. Свирете весела музика и към вас ще се орисъединят весели танцьори.

Любовта към себе си – това е стремежът да бъдеш в едно пространство с това, което сами сътворяваме. Колко свити ставаме, ако се откажем от собствените идеи и мисли?

Да обичаш себе си не означава да величаеш своята личност – това е форма на егоизъм, която се опитва да докаже, че вие струвате нещо, следа като сте потънали в ненавист към самия себе си. Да обичаш себе си – това означава да разтваряш своята персоналност. Много скоро ще почувствате, че съвсем не ви е необходимо да доказвате своето превъзходство.

Идеята за равенство и тъждевственост често се възприема като всеобщо уравняване и принизяване или принцип на безличното средно ниво. Равенството в този смисъл, за който говоря, означава общо единение на ниво висша осъзнатост, чисто пространство, свобода от привързаност и съпротивление, сливане със всички останали същества в тази форма на екстаза и покоя, която избираме. На всички нива на вибрации, освен тяхната висша степен, съществува илюзия за количеството и значението, по-голяма или по-малка степен на любов, разумност и сила. Ние заставаме един пред друг с това ниво на вибрация, което сами сме избрали, но потенциално всички сме равни и еднакви.

Всичко, което е нужно да направите, за да се избавите от страданията, това е да поумнеете, да поискате да осъзнете всичко, което влиза в полезрението на съзнанието ви.

На земята стават множество събития, които потвърждават, че около нас върви процес на принуждeние заради отрицанието. От всички парадокси, с които се сражаваме на материално ниво, най-неприятният е провалът на добрите намерения. Добрите хора се опитват да правят добри дела и в резултат на това възникват ужасни последствия. Стремящите се към мир млади хора попадат в затвора, над духовните общества се стоварва гнева на обществото, а децата, цветът на живота, играят с гранати. Много често в хода на историята духовното възраждане се сменя с кръвопролития и преслвдвания. Може би сега ние ще можем да разберем защо винаги така се получавa.

Това, за което не можете да мислите, не можете и да контролирате. С това, което не можете да приемете в своето съзнание, ще се сблъскате по пътя си. Жестоки са именно тези хора, които абсолютно отказват да се съгласят, че са способни на насилие. Аналогично, ако си затваряте очите за съществуването на жертви на насилие, имате голям шанс да станете такава жертва, тъй като не искате да осъзнаете в достатъчна степен проявите на жестокост и така/по този начин/ да я избегнете. Всичко, което се проявява в този свят, започва от духа. Всяко зло възниква именно затова, защото отказваме да признаем, че ние или някой друг е достатъчно свободен да го създаде. Колкото и да е трудно да се повярва на това, единственият изход е да спрем да се съпротивляваме, опитвайки се да потиснем всичко неприятно и да се опитаме да го разберем. С други думи – да обикнем неприятното. Всъщност, би следвало да направим това от самото начало.

Безумието на злото е в това, че то принуждава/подтиква да бъде унищожено.

Когато съзнанието е открито, всяко действие по отношение на злото е не повече от копаене на отводни канали, за да не залива водата дома. Просто отидете на лекар, когато сте болни, защитавайте се, когато ви заплашват, помолете неприятните хора да напуснат дома ви. Започнете революция – отворете се за всичко и знайте, че злото се появява във вашия живот затова, защото недостатъчно обичате. Истинският враг е вътре в нас, в нашето нежелание да обичаме. В отношенията със злото няма никакви морални отношения. Ако вие отричате съществуването на автомобилите, можете да попаднете под някоя кола. Не защото сте грешник или невротик, а защото не забелязвате автомобилите. Не виждате откъде те минават.

из „Ръководство за просветление за мързеливи“

картина на корицата: Уилям Блейк

Вижте още: Прекъсналият развитието си индивид се превръща в малоумник или луд – УОЛЪС УОТЛЪС