Теодосий Спасов е роден в Исперих. Започва да свири на кавал в Котелското музикално училище. По-късно завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. През 1995 г. щатското списание „Newsweek“ го определя като „най-добрият музикант в Източна Европа“. Досега той е изнесъл концерти в Европа, Близкия Изток, Азия, Канада, САЩ, Индия, Япония, Аржентина, Австралия, Непал и др. Записвал е и е композирал музика към различни филми, притежава десетки международни музикални отличия, има няколко издадени албума, а в средата на януари 2013 г. бе представена биографичната книга „Теодосий Спасов. Преследващият звуци“, написана от известния музикален критик и журналист Владимир Гаджев.

Любопитството отваря вратите на откривателството. Това е много дълбоко и вълнуващо усещане – когато докосваш неща, които никой преди теб никога не е докосвал, и откриваш, и развиваш, имаш шанса да създадеш нещо коренно различно, ново… Разбира се, опирайки се на достиженията преди теб.

Този живот ни е даден за споделяне и общуване. Във всички човешки начинания.

Най-добре е, когато сме в хармония със самите себе си – тогава е по-лесно да създадеш хармония около себе си. Ако човек няма вътрешна хармония, не е наясно със себе си, тогава това се отразява и на околния свят…

Богът, както казва Йордан Радичков, дори и да го няма – ние трябва да живеем така, сякаш той съществува. Божественото е много свързано с човещината. Божествеността и човещината – това са двете необходимости, за да съществува истинският живот.

Деветата дупка на кавала е тази, която засвирва тогава, когато се затворят всички други. Това е най-ниският тон на кавала. Имам такава пиеса и мое лично откритие е, че деветата дупка може да се превърне в най-важната.

Ако твоето съзнание е заето от занимания и мисли по посока на усъвършенстването, няма опасност от комплекси.

Не ми допада опошляването на нещата. Има недостъпни места в нашите души и сърца, съкровен наш интимен свят. Той е за тесен кръг приятели, не е за всички. Сложиш ли го в друго пространство, звучи пошло.

Не съм от хората, които колекционират впечатления. А от другите, които чистят главите си от впечатления и ги държат празни, за да резонират хубаво в изкуството. Не се затлачвам.

Смятам, че всичко в живота трябва да е премиера, защото иначе е скучно. Интересното се съдържа в чистотата и в мезмието. Процесът на учене и възприемане на новото е удоволствие. То е като в една къща, която се пълни, пълни с впечатления и спомени и накрая не остава място за самите нас. Познавам хора, които помнят и разказват на всекиго къде са били, какво са направили. Кому са нужни тия впечатления и спомени, когато тези хора, на които ги разказваш, тогава не са били с теб?

Хубаво е да имаш къде да се върнеш. Ние малко загубваме ориентация. Препоръчвам на всички хора да тренират ориентиране. Имаше такава дисциплина. Иначе е опасно и лесно можеш да се загубиш – къде си, кой си, какво си.

редактор: Марина Аврамова

Вижте още: НИКОЯ ЖЕНА НЕ БИВА ДА ЧУВА, ЧЕ НЯКОГА ДРУГА ЖЕНА Е БИЛА ПОВЕЧЕ ОБИЧАНА ОТ НЕЯ – ТОДОР КОЛЕВ