Били Греъм е определян като един от най-влиятелните християни на 20 век и се появява над 60 пъти сред най-влиятелните мъже и жени в списъка на Галъп – повече от всеки друг.

Това не е първият път, когато ставаме свидетели на технологическа революция. Имало е и други. И аз искам да ви разкажа за един от тях. Само за едно поколение, народът на Израел, преживял драматична промяна, която го направила велика сила в Близкия изток. Човек на име Давид се възцарил на трона и цар Давид станал един от великите лидери на своето поколение. Той бил невероятен водач.  Божието благоволение било върху него. Брилянтен поет, философ, писател, войник с военни стратегии, които се изучават дори днес.

Но около два века преди Давид, хитите открили тайната как да топят и обработват желязото и това умение тихомълком се разпространило. Но те не искали да позволят на Израел да узнае или притежава тази тайна.

Давид променил това и дал Желязната Ера на Израел. Библията ни казва, че Давид имал големи запаси от желязо, които археолозите са открили, и в днешна Палестина има много доказателства за това.

И така, вместо груби оръдия, направени от пръчки и камъни, Израел получил железни плугове, и сърпове, и мотики и военни оръжия. И само за едно поколение Израел бил напълно променен. Откриването на желязото имало ефекта, който днес има микрочипът върху нашето поколение.

Давид открил, че има много проблеми, които технологиите не могат да решат. И те са нерешени и до днес. Как решаваме тези три проблема? Първият, за който говори Давид е човешкото зло.

Откъде идва то? Как да се справим с него? Отново и отново в Псалмите, Давид описва злините на човешката раса. Но казва:

Той изцелява душата ми.

Мислили ли сте някога колко сме противоречиви? От една страна, ние проучваме дълбочините на Вселената и драматично изместваме границите на технологиите. Наблюдаваме на три мили под водата и галактики на хиляди светлинни години в бъдещето.

А от друга страна, нещо не е както трябва. Нашите бойни кораби, нашите войници сега са на границата готови да започнат война. Какво причинява това? Защо всяко поколение продължава да воюва с хора от други части на света? Ами революциите? Не можем да се разберем с хората дори в собствените си семейства. Оказваме се в смъртоносна хватка на навици, които не можем да преборим.

Расизмът, несправедливостта и жестокостта носят трагична болка в сърцата и смърт. Дори най-опитните от нас не успяват да излязат от този кръг. Нека някой технологичен гений отговори на този въпрос: Как да променим човека, за да не краде и мами, и вестниците ни да не са пълни с истории за измама в бизнеса или работата, в спорта и навсякъде другаде?

Библията казва, че проблемът е в нас, в сърцата и душите ни. Проблемът ни е, че сме откъснати от нашия Създател, когото наричаме Бог и душите ни трябва да бъдат възстановени, нещо, което само Бог може да направи. Исус казва: 

Защото от сърцето излизат зли помисли: убийства, прелюбодейство, кражби, коварство, хулене.

Британският философ Бертранд Ръсел не е бил религиозен, но е казал:

Злото лежи в нашите сърца и от сърцата ни то трябва да бъде изтръгнато. 

Албърт Айнщайн – веднъж говорех с някого, докато преподавах в Принстън, и срещнах г-н Айнщайн. Той нямаше докторска степен, понеже казваше, че никой не бил достатъчно квалифициран да му я даде. Но ето какво казва той: 

По-лесно е да се обработи плутония, отколкото злото в човешката природа.

Много от вас, сигурен съм, сте мислили върху това, и сте си задавали тези въпроси. Виждали сте хора да използват преимуществата на технологиите като Интернет, за да ги превърнахт в нещо разрушително. Виждали сте брилянтни хора да измислят компютърни вируси, които съсипват цели системи.

Проблемът не е в технологията. Проблемът е в хората, които я използват. Цар Давид казва, че е познал дълбините на своята душа. Той не е успял да се освободи от личните проблеми и личното зло, включително убийство и прелюбодейство. Въпреки това, той потърсил Божията прошка, и казал: „Ти можеш да изцелиш душата ми.“

Библията учи, че сме повече от тяло и ум. Ние сме душа. И има нещо вътре в нас, което е отвъд нашето разбиране. Тази част от нас копнее за Бог или за нещо повече от технологиите. Душата ви е тази част от вас, която копнее за смисъл в живота и която търси нещо отвъд този живот.

Откривам, че младите хора по целия свят търсят нещо. Но не знаят какво е то. Говоря в много университети и ми задават много въпроси… независимо дали в Кеймбридж или Харвард, или Оксфорд, винаги са едни и същи: „Откъде съм дошъл?“, „Защо съм тук?“, „Къде отивам?“, „Каква е целта на живота?“

Дори да не сте религиозен, ида време, когато се чудите няма ли нещо друго. Томас Едисон е казал:

Когато видите всичко, случващо се в света на науката, и във Вселената, не можете да отречете, че има капитан на борда.

Спомням си веднъж седях до г-жа Горбачова на една вечеря в Белия дом. Отидох до посланика Добринин, когато познавах добре, бил съм в Русия няколко пъти по времето на комунизма, и ми бяха дали чудесна свобода, каквато не очаквах. И му казах: „Тази вечер ще седя до г-жа Горбачова. За какво да разговарям с нея?“ Той ме изненада с отговора си: „Говорете за религия и философия. Тя наистина се интересува от това.“

Бях изненадан, но тази вечер разговаряхме точно за това. В края на разговора, тя ми каза:

Аз съм атеист, но зная, че там горе има нещо, по-високо, отколкото можем да стигнем.

Вторият проблем, който цар Давид разбирал, но не можел да реши, е бил проблемът за човешкото страдание. Йов е написал най-старата книга в света, в която казва:

Човек се ражда за печал, както искрите, за да хвръкнат високо.

Да, ако трябва да сме честни – науката се опитва да намали донякъде човешкото страдание. Скоро ще съм на 80 години. Признавам, че съм благодарен за всички медицински постижения, които ме крепят в относително добро здраве всичките тези години. Но дори в най-напредналото общество има бедност. Имаме семейства, които се саморазрушават. Приятели, които ни предават. Непоносимо психологическо напрежение тегне върху нас. Не съм срещал човек по света, който да няма проблем или грижа.

Защо страдаме? Това е древен въпрос, на който не сме си отговорили. И Давид отново и отново казва, че той ще се обърне към Бог. Казва: „Господ е моят пастир.“

Третият проблем, който стои пред хората, е смъртта. Много коментатори казват, че смъртта е забранената тема на нашето време. Повечето хора живеят, като че ли никога няма да умрат. Технологията проектира мита за контрол върху смъртността. Виждаме хора на екрана. Мерилин Монро на екрана е все така хубава, както приживе и някои младежи смятат, че все още е жива. Не знаят, че е умряла. Всички стари звезди са все така велики на екрана, като че ли са живи. Но смъртта е неизбежна.

На младите хора често им е трудно да разберат това. За тях е трудно да проумеят, че ще умрат. Както древният автор на Еклесиаста е написал:

Има срок за всяка работа под небето. Време за раждане и време за умиране.

Стоял съм до смъртното легло на няколко известни хора. Говорил съм с тях. Видял съм ги в агонизиращите мигове, когато са се бояли от смъртта. Макар че само няколко години по-рано не са си и помисляли за смъртта.

Най-голямата изненада за мен е краткостта на живота. Минава така бързо! Но не е задължително да е така. Вернер фон Браун след Втората световна война е заключил:

Науката и религията не са противници. Напротив, те са сестри.

Казал го е от личен опит. Казал е:

Що се отнася до мен, мога да кажа, че безбрежността на космоса служи само, за да потвърди вярата ми в съществуването на Създателя. В нашите опити да намерим Бог, вече вярвам, че животът на Исус Христос трябва да бъде фокусът на нашите усилия и вдъхновение. Реалността на неговия живот и на възнесението му е надеждата на човечеството.

В една от своите пиеси Александър Солженицин описва умиращ човек, който казва на събралите се около леглото му:

Най-страшният момент да изпитваш съжаление е когато умираш.

Как да живеем така, че да не съжаляваме в деня, когато умираме?  Блез Паскал е задал същия въпрос във Франция през 17-ти век. Бил брилянтен учен в математиката дори като тийнейджър. Мнозина го смятат за основател на Теорията на вероятностите и създател на първия модел компютър.

Паскал изучавал в дълбочина нашите човешки дилеми за злото, страданието и смъртта. Той бил изумен от феномена, за който говоря: че хората могат да постигнат невероятни висоти в науката, изкуствата и в бизнеса, но продължават да са изпълнени с гняв, лицемерие и самоомраза. Паскал ни описва като забележителна смесица от гениалност и самозаблуда. В дневника си е записал:

Предавам се напълно на Исус Христос, моят Изкупител.

Паскал вярвал не само, че любовта и милостта на Бог могат да ни донесат хармония, но също вярвал, че собствените му грехове и грешки могат да бъдат простени, и че когато умре, ще отиде в рая.

Преживяването му било отвъд научното наблюдение и логика. Именно той е написал добре известните думи:

Сърцето си има своите причини, които разумът не разпознава.

Чували сте също и за Облог на Паскал. В основни линии той казва:

Ако се обзаложите, че Бог съществува, и повярвате в Неговата любов, няма да загубите нищо, дори и да сте сгрешили. Но ако се обзаложите, че Бог не съществува, тогава ще загубите всичко в настоящия и в бъдещия живот.

За Паскал научното знание бледнее в сравнение със знанието за Бога. Знанието за Бог е далеч над всичко, което някога му е идвало на ум. Той бил готов да се срещне с Бог, когато умира на 39 години.

Цар Давид живял до седемдесет години, дълъг живот за това време. Но и той се срещнал със смъртта и написал тези думи:

И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене.

Това бил отговорът на цар Давид на трите дилеми за злото, страданието и смъртта. Това може да бъде и вашият отговор, ако потърсите живия Бог и му позволите да изпълни живота ви и да ви даде надежда за бъдещето.

редактор: Андрей Митев

Вижте още:

Ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четирима приятели – БЛЕЗ ПАСКАЛ

Най-трудното нещо в живота е да разбереш кои мостове да пресечеш и кои да изгориш – БЪРТРАНД РЪСЕЛ

Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново – АЛБЕРТ АЙНЩАЙН