Когато не съм свързан със себе си, когато не мога да общувам със себе си и с другите, се поражда липса на свързаност и това води до чувството за празнота. Аз мога да се опитвам да запълня тази празнота като се опирам на другите, на социалните табели или на фалшивия блясък. 

Толкова много реклами се основават на търсенето на заместител: ако се храниш с това, носиш тези дрехи или грим, да бъдеш видян тук, тогава ти ще бъдеш стилен, модерен, приет и велик. Обаче, такива илюзии създават крехки образи, които могат лесно да се счупят, когато се срещнем с предизвикателство или злополука.

Толкова много „въздушни замъци“ са построени в целия свят върху материалистичния код на ценности и безкруполното използване на медиите за масова информация, съчетано с липсата на духовна осъзнатост.

Препълнеността от фалшиви обещания и мечти вдъхновява „копираният“ начин на живот лишен от автентичност, който на свой ред води до липса на връзка с нашите корени. Когато губим своите корени, ние губим детето в нас. 

Когато загубим нашата невинност повлияни от „търсенето на заместители“ рекламирано чрез медията, ние не можем да се чувстваме прекрасно. Когато сме измамени, ние в крайна сметка чувстваме разочарование и болка, живеейки безмислен живот. Търсенето на заместители често приема формата на пристрастие и неговата последица – депресията сега се счита за една от най-често срещаните болести в света. В следствие на това човек може да стане горчив или циничен, когато загуби вярата в доброто.

Когато съществуват такива преживявания ние можем, както индивидуално така и колективно, да решим да станем отбранителни, за да може да се защитим. Когато ни липсва кураж и решителност да се учим, на сцената се появява самоотбранителността, основана на страха. И тогава как може да се чувстваме прекрасно?

Когато приемаме фалшивите неща за истински, вярвайки, че са истински, се изпълваме с голяма болка.

Например много хора смятат привързаността за любов и уважение. Привързаността създава илюзията, че принадлежим, когато се индентифицираме с определен човек, позиция или група, ние се чувстваме добре. Обаче ако тези опори изчезнат поради една или друга причина, ние оставаме ограбени, изгубени, самотни и отчаяни. Ние се чувстваме изолирани.

Табелите, независимо от висотата на социалния им стандарт, често стават заместител на истинското упование.

Всички хора искат да принадлежат на нещо или на някой и го правят чрез националността, религията, социалния стандарт, модата или определено взаимоотношение. Но това е само един заместител на истинското упование – на самия себе си. Това е реалността, защото аз съм със себе си през цялото време.

Вижте още: Интелигентният човек остава винаги неустановен – ОШО