Единственият проблем с тъгата, отчаянието, гневът, безнадеждността, тревогата, силната болка, нещастието е, че искаш да се отървеш от тях. Това е единствената пречка.

Ти ще трябва да живееш с тях. Не може просто да избягаш. Именно те са ситуацията, в която животът трябва да бъде интегриран и да израсте. Те са предизвикателствата на живота.

Приеми ги. Те са скрити благословии. Ако искаш да избягаш от тях, ако искаш по някакъв начин да се освободиш от тях, тогава проблемът ще възниква – защото ако искаш да се освободиш от нещо, ти никога не го поглеждаш директно. И тогава нещата започват да се крият от теб, защото ти си осъждащ; тогава нещото отива все по-надълбоко и надълбоко в несъзнаваното, скрива се в най-тъмния ъгъл на твоето същество, където не може да го откриеш. То отива в основата на съществото ти и се крие там. И, разбира се, колкото по-надълбоко то отива, толкова повече проблеми създава – защото тогава то започва да функционира от непознат ъгъл на твоето същество и ти си напълно безпомощен.

Така че първото нещо е: никога не потискай. Първото нещо е: какъвто и да е случаят, това е случаят. Приеми го и му позволи да дойде – нека да застане пред теб. Всъщност, просто да се каже „Не потискай“, не е достатъчно. Ако ми позволиш, аз предпочитам да кажа: „Стани приятел с него“.

Чувстваш се тъжен? Стани приятел с това, имай състрадание към него. Позволи го, прегърни го, поседни с него, подръж му ръцете. Бъди в любов с него.

Тъгата е красива! Няма нещо погрешно в нея. Кой ти е казал, че има нещо погрешно в това да си тъжен?

В действителност само тъгата ти дава дълбочина.

Смехът е плитък; щастието не отива по-надълбоко от кожата ти. Тъгата отива в самите ти кости, до костния ти мозък.

Нищо не отива толкова дълбоко, колкото тъгата.

Така че не се тревожи. Остани с него и тъгата ще те отведе до твоята най-вътрешна същност. Ти ще може да се пуснеш с него и така ще си способен да узнаеш неща за себе си, които никога преди това не си знаел.

Тези неща могат да се разкрият само, когато си в състояние на тъга, те никога не магат да ти се разкрият в състояние на радост.

Тъмнината също е добра и тъмнината също е божествена.

Денят не е единственият, който принадлежи на съществуванието, нощта също му принадлежи. Аз наричам тази нагласа религиозна…

Човекът, който може търпеливо да бъде тъжен, ще открие изведнъж, че една сутрин щастието е започнало да извира в сърцето му от някакъв непознат източник. Този непознат източник е божественото. Ти си си го спечелил, защото си бил истински тъжен; ако си бил истински нещастен, безнадежден, отчаян, страдащ, ако си живял в ада, ти си си спечелил рая. Ти си платил цената….

Погледни директно живота. Посрещни го.

Трудните моменти ще бъдат там, но един ден ти ще откриеш, че тези трудни моменти са ти дали сила, защото си ти си ги посрещнал. Те са били предназначени за това.

Тези трудни моменти са трудни, когато ти преминаваш през тях, но по-късно ти ще видиш, че са те направили по-интегриран. Без тях никога ни би бил центриран, заземен.

Старите религии по целия свят са били потискащи; новата религия на бъдещето ще бъде изразяваща. И аз уча на тази нова религия… позволи на изразяването да бъде едно от най-основните правила на твоя живот. Дори когато ти трябва да страдаш, страдай.

Никога няма да загубиш. Това страдание ще те направи все повече и повече способен да се наслаждаваш на живота, на радостта в живота.

Из „Изкуството на умирането“

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Когато два центъра се срещнат, тогава има любов – ОШО