Удобната лъжа, синко, е любимата човешка игра.

Удобната лъжа, която ни дава „кривото“ право да съдим без да знаем истината.

И без да искаме да я узнаваме никога.

Защото иначе ще бъдем лишени от лукса някой друг извън нас да е виновен.

Защото иначе ще се наложи да се извиним.

На себе си първо.

И на другите, ако съберем смелост. 

Удобната лъжа, зад която още по- удобно се настаняваме, дори знаейки истината, е малкият свят на страхливия.

А страхливият има нужда от демони.

И ги търси яростно.

И задължително ги намира извън себе си, за да не чува онази честна камбана, която звъни у всеки един от нас по рождение.

Наричаме я съвест. 

Малкият свят на голямата удобна лъжа.

Но от мен да запомниш- никоя лъжа не тича по- бързо от истината.

Из „Живот в скалите“

изображения: ©Michael Cheval; ©pannpann

Вижте още: ЧОВЕК ПЛАЧЕ МНОГО ПО-ДЪЛГО ОТ ОБИДА, ОТКОЛКОТО ОТ ЛЮБОВ – МАРИЯ ЛАЛЕВА