Думата любов има толкова определения, колкото са хората, които ги дават. Да разгледаме следната дефиниция:

Способността и готовността да позволите на тези, на които държите, да бъдат такива, каквито са си избрали, без да настоявате да се съобразяват с вас.

Дефиницията може да е добра, но факт е, че твърде малко хора могат да я възприемат за себе си. Как можете да се издигнете дотам, че да можете да оставите другите да бъдат такива, каквито си изберат, без да настоявате да задоволят вашите очаквания? 

Много просто. Като се обичате. Като чувствате, че сте важен, ценен и красив. Осъзнаете ли веднъж колко сте добър, няма да е необходимо другите да дават подкрепление на ценноста или достойнствата ви, като съобразяват поведението си с вашите изисквания. Ако сте уверен в себе си, нито ще желаете, нито ще ви е необходимо другите да бъдат като вас.

Първо, вие сте неповторим.

Второ, това би ги лишило от тяхната неповторимост, а у тях вие обичате точно тези качества, които ги правят особени и отделни.

Нещата започват да идват по местата си. Вие свиквате да обичате себе си и изведнъж осъзнавате, че можете да обичате другите, да бъдете щедър и услужлив към другите, като първо сте щедър и услужлив към себе си. 

Тогава в щедростта и в услужливостта ви няма да има скрита умисъл. Не го правите, за да получите благодарност или изгода, а заради неподправеното удоволствие, което изпитвате, когато помагате някому или обичате някого.

Ако страдате от ниска самооценка и не обичате себе си, то тогава не е възможно да давате. Как можете да давате обич, ако сте нищожество? Какво би струвала вашата любов? Ако не можете да давате обич, то вие не можете и да получавате обич. Та каква цена ще има любовта, ако се дари на човек без стойност. 

Всичко, свързано с влюбеността, с даването и получаването на обич, започва от „его“, което е изцяло обичано.

Из „Вашите слаби места“

Прочетете още: 

Единственото трайно нещо – това е любовта – РИЧАРД БАХ