Историята на тази планета е история на идиотизма, подчертан от няколко дебили, които са се откроили на общия фон като гении.

Само след един поглед върху тази планета, всеки посетител от открития космос би казал: „Искам да видя управителя.“

Хвърлили са ни на тази планета, управлявана от измамни негодници с повече от скромни умствени умения. Никакъв смисъл. Нито помен от добри намерения. Измамни, безполезни негодници.

Има нещо сгрешено в цялата концепция на парите. Изискват се все повече и повече, за да си купиш все по-малко и по-малко. Парите са като хероин. Дозата, която ще ти стигне в понеделник, няма да ти е достатъчна в петък.

Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от недостатъчно въображение.

Бъди справедлив, а ако не можеш да бъдеш справедлив, бъди своеволен.

Мълчанието е единственият уплах на хората, които са натрапчиво многословни.

Времето е бедата на човечеството, не изобретение на човека, а негов затвор.

Измамѝ хазяина, ако можеш и ако трябва, но дори не се и опитвай да метнеш Музата. Няма да се получи. Можеш да имитираш качеството не повече, отколкото можеш да имитираш добрата храна.

Нашият национален наркотик е алкохолът. Ние сме склонни да гледаме на употребата на всеки друг наркотик с някакъв особен ужас.

Вашето право е да живеете там, където искате, в общество, избрано от вас, и по закони, с които вие сте съгласни.

Целта на образованието е знанието – не фактите, а ценностите.

Параноик е някой, който знае твърде малко за това, което се случва.

Положихме всички усилия да прекратим Промишлената революция, докато все още не е късно, да забавим ръста на народонаселението на приемливо ниво, постепенно да заменим количествените парични инструменти с качествени, да се борим против децентрализацията и за съхраняване на ресурсите. Промишлената революция в своята същност е вирусно заболяване, насочено към възпроизводството на идентични обекти и личности. Ако произвеждаш сапун, не ти пука кой ще купува твоя сапун, докато продажбите растат, а заедно с тях и печалбите. Не ти пука и за това, кой го произвежда и кой работи в твоите фабрики. Важното е да се вари сапун.

Как ненавиждам този, който се е посветил на своето удобство.

Котката не предлага услуги. Котката предлага себе си. Разбира се, че иска грижи и подслон. Не можеш да получиш любов срещу нищо.

Нищо не е случайно за човека на знанието: всичко, което вижда и чува, е точно на своето място и в своето време и чака да бъде видяно и чуто.

Твоят ум ще отговори на повечето въпроси, ако се научиш да отпускаш и да чакаш отговора.

Опасността за човека е биологична необходимост, също както сънят и съновиденията.

Литературата, ако тя въобще има някакъв смисъл, е необходима, за да предупреждава за опасности…

 

Вярващите и невярващите ги разделя тънката граница, от двете страни на които е пропастта на всеобхватното невежество. Никой не е толкова сляп, както този, който не желае да гледа.

Начинът да убиеш един човек или един народ е да го лишиш от мечтите му, начинът, по който белите са се погрижили за индианците: убивайки техните мечти, техните магии, техните шамани.

Не може да има общество от хора, които не мечтаят. Те ще загинат за две седмици.

Холивуд е способен да разкъса човешката душа парче по парче. Няма такава човешка мечта, която Холивуд да не би могъл да низвергне до състоянието на чудовищна пародия.

В дълбоката печал няма място за сантименталност.

Нищо не е истинско, всичко е с разрешение.

Може би цялото удоволствие е само облекчение.

Само пребивавайки в ада, ще може да видите рай.

Щастието е страничния продукт на една осмислена дейност.

Щастието е страничен продукт от функция, намерение и конфликт; тези, които търсят щастие за себе си, търсят победа без война.

Лицето на злото е винаги лицето на тоталната нужда.

Единствената възможна етика е: човек да прави това, което иска да прави.

Ние сами създавам истината. Никой друг освен нас не я създава. Няма такава истина, която не сме създали сами.

Любов? Какво е това? Най-естественото обезболяващо. Това е тя. Любовта.

Уилям Бъроуз е роден на 5 февруари 1914 г. в заможно семейство от Сейнт Луис, щата Мисури, където започва да пише есета и журнали в ранно юношество. След като напуска дома през 1932 г., за да учи в Харвард, Бъроуз е удивен и впечатлен от ъндърграунд обществата на наркоманите. Неговата първа творба като романист е „И хипопотамите се свариха в своите резервоари“, върху която работи съвместно със своя приятел Джак Керуак, докато двамата живеят заедно с Алън Гинсбърг.

Като постмодернист оказва голямо влияние върху поп културата и литературата. Смятан е от мнозина за „един от най-политически язвителните, културно влиятелни и оригинални творци на XX век.“ Бъроуз пише 18 романа и новели, 6 сборника с разкази и 4 сборника с есета. Неговите интервюта и кореспонденция са събрани в 5 тома.

Работи по различни проекти с множество изпълнители и музиканти. Появява се и във филми.

Джон Уотърс описва Бъроуз като „първия човек, станал известен с неща, които по принцип се прикриват.“ Голяма част от творбите на Уилям са частично автобиографични, главно повлияни от живота му като пристрастен към опиати – състояние, което бележи последните 50 години от неговия живот. Първият му самостоятелен роман носи името „Дрога“. В него често се срещат сатирични пасажи, в които е вплетен и черен хумор. Романът е изграден въз основа на авторските социални критични възгледи и „пожизнено подронване“ на моралните, политически и икономически канони на тогавашното американско общество. В това отношение Бъроуз е може би най-прочут с третия си роман „Голият обяд“.

Бъроуз има само едно дете – Уилям Сюард Бъроуз Младши, което се ражда от втория му брак с Джоан Волмър (от 1946 до 1951 г.). Джоан умира, когато Бъроуз я застрелва в главата при опит да повтори популярната сцена с ябълката от „Вилхелм Тел“ в нетрезво състояние.

Писателят е бисексуален, което той ревниво пази в тайна, докато е млад, но впоследствие става открито хомосексуален. В творбите му често се забелязва яростна критика против хомофобията, което отново доказва, че най-отявлените хомофоби всъщност имат скрити сериозни притеснения относно сексуалното си ориентация.

Бъроуз умира в дома си в Лорънс, Канзас от сърдечен удар на 83 години на 2 август 1997 г.

Вижте още: Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос – ДЖАК КЕРУАК