Уилям Бътлър Йейтс /1865-1939/е ирландски поет, есеист, критик и драматург, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература през ХХ век. Той е главна движеща сила на Ирландското литературно възраждане. През 1923 г. става първият ирландец, носител на Нобелова награда за литература, за своята „вдъхновена поезия, която във високохудожествена форма дава израз на духа на цяла една нация“, по думите на Нобеловия комитет. Йейтс е един от малцината писатели, които пишат най-значимите си произведения, след като са удостоени с Нобеловата награда.

Образованието – това не е запълване на ведро с вода, а запалването на огън.

Толкова много време минава, преди да започнеш да вярваш достатъчно силно в това, което чувстваш, най-малко за да разбереш какво е усещането.

Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето.

Мисля, че можете да оставите изкуството, високото и ниското, на съвестта на човечеството.

Тук няма непознати. Само приятели, с които досега не си се срещал.

Животът е дълга подготовка за нещо, което никога не се случва.

Невинността и красотата нямат други врагове, освен времето.

Мисли като мъдрец, но общувай с езика на хората.

Човек не бива да си изпуска нервите, освен ако е сигурен, че до края ще става все по-ядосан.

На най-добрите липсва убеждение, най-лошите с гъста омраза са пълни.

Ако страданието носи мъдрост, то бих искал да бъда по-малко мъдър.

Интелектуалната омраза е най-лошата.

Лошото при някои хора е, че когато не са пияни, са трезви.

Радостта е волята, която работи, преодолява препятствия и познава триумфа.

Човек може да приеме истината, но не може да я знае.

СМЪРТ

 

Надежда и страх не знае
звярът, когато умира,
ала човекът в края
с надежда и страх се взира.
Вечно той влиза в ковчег
и вечно оттам се вдига.
Големият човек
и пред убиец не мига,
с насмешка всичко свое
отхвърля – дъха, кръвта.
Той знае смърт какво е –
човек е създал смъртта.

Вижте още: Съдбата ми – кранта, се спъва навред – РОБЪРТ БЪРНС