Човекът вижда света такъв, какъвто очаква да го види, и даже ако реалността се отличава от очакваната картина, човек се държи в рамките на модела си.

Когато смятаме, че виждаме околния свят в цялата му реалност, ние наивно грешим.

Всяко живо същество създава емоционален модел на околния свят.

Това, може да се каже, е неговата картина на света.

За поддържането и развитието й се изразходва много енергия.

Но всъщност ние не виждаме реалния свят.

Ние живеем в свят, създаден от нашите мисли и емоции и реагираме на света в рамките на нашия модел, безмилостно отхвърляйки това, което не му съответства.

И когато нашият модел започне прекалено да се отличава от реалността, ние го защитаваме все по-агресивно, след това изпадаме в униние, боледуваме и умираме.

За промяна на модела на света са нужни много сили.

Наричат човека с тесен, ограничен модел на света глупак.

Упорстващият глупак е човек, нежелаещ да се развива.

Такъв човек е обречен.

И ако държавата се грижи за такъв човек, по този начин поддържайки процеса на деградация, тази държава също се изражда и умира.

Из „Диагностика на кармата“

Вижте още: Използването на парите като средство за пестене на време, е пряко свързано с щастието