Името на Филип Солерс няма нужда от представяне. Една от най-известните и значими фигури на френската литературна сцена. Пристигането му в литературата бе приветствано от такива корифеи като Роланд Барт и Натали Саррот.

Той е основател на авангардното движение и издание Тел Кел (Tel Quel), в което взимат участие Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, Умберто Еко, Марслен Плене, Юлия Кръстева и др. Публикациите на „Тел Кел“ се преустановяват от Филип Солерс през 1982, когато създава изданието „L’Infini“ (Безкрай).

Първият му роман, „Странна самота“ (1958), получава хвалебствени слова от Франсоа Мориак и Луи Арагон. Автор е на над седемдесет романи и есета, сред които „Драма“, „Числености“, „Закони“, „Рай“, „Жени“, „Портрет на играч“, „Абсолютно сърце“, „Празникът във Венеция“, „Тайната“, „Студио“, „Теория на изключенията“, „Войната на вкуса“, „Страст фикс“, „Възхвала на безкрая“, „Покер“.

Интересът на Солерс към китайската цивилизация заема централно място в творчеството му. През 60-те години той учи китайски език и китайски идеограми присъстват в някои от творбите му, като романа „Числености“. Но нека обърнем ракурса към един от най-значимите му романи „Passion fixe“ ( 2000г. ) – една романтична любовна история за един забележителен писател, написана прясно, ярко и завладяващо.

Самият Фредерик Бегбеде в книгата си „Първа равносметка след aпокалипсиса“ маркира романа на Солерс дори на централно място. Роман, в който присъстват може би най-красивите любовни сцени, съществуващи в световната литература написани в брилянтен синтактичен вид. Пътешествията с автомобил на героя с Дора. Роман, който дори отделя цели пасажи за бийт гуруто Уилям Бъроуз, Глен Гулд, Марсел Пруст.

Всъщност, началото започва с револвер и постепенно авторът ни пренася при красивата Дора, която е адвокат. Ето и избрани квинтесентни пасажи от това литературно бижу.

Ницше трябва да се чете, излегнат на тревата.

Игнорирайте ме или ме прегърнете.

Китайската живопис не е възможно да бъде поставена в имперфект.

Какъв е денят? Събота. Събота – Съ-бота. Неделята е постижение, седмиците са завършени. Една седмица не е въпрос. Понеделник – седмица. Вторник е вторият ден – празник с планина. Сряда е средният ден, мързел. Четвъртък – всички отхвърлени в петък – размирици. Тази година не е същото. Век – течаща река. Януари – за юни и февруари . Февруари – справедлив, вр. Март – ммм, изкуство … април – капки капе. Май – не се отегчавайте. Юни – мъдрецът Юни. Юли.- поздрав за Юлия. Август е сладък, гъст. През септември и октомври той валеше навън. И ноември и декември – заедно. Времето е шест месеца. Време, време…

Ако Бог съществува, той трябва да бъде невероятно малък, малък, колкото и бързо развиващата се вселена. Все по-малък и по-малък…

Мъжете са непоносими, жените са изтощителни…

Животът е много дълга светкавица.

И в епилога, Набоков казва, че книгите се делят на два вида – надстолни и подстолни, моето мнение е че този роман попада в първата категория четива. Четива, които някак за жалост все още попадат извън интереса на преводачите, за да достигне този литературен пик и до самите нас.

АВТОР: Слави Томов


Слави Томов живее в Бургас. Изследва експерименталния тип литература. Интересува се от хибридни, мултидисциплинарни жанрове или визуално-токсични метафори, които размиват границите на установените лимити. Превес към една нова синтактична структура, където историята и сюжета са потънали в мълчание…


Вижте още: Индивидуализмът е този, който дава живот на свободата – МИШЕЛ УЕЛБЕК