.
В истински любящото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността.
Умната жена и ревнивата жена са две различни неща.
Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици.
Истината без любов е лъжа.
Много хора са честни само защото са глупаци.
Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак.
Да се влюбиш не значи да обичаш.
Що е ад? Страдание, че вече не можеш да обичаш.
Да обичаш някого означава да го виждаш такъв, какъвто го е замислил Бог.
Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните трябва да странят един от друг, за да не се заразят още повече.
Няма нищо тайно, което да не е станало явно.
Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив.
Щастието не е в щастието, а само в достигането му.
Когато човек достигне щастието няма да има повече време, защото не е нужно. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума.
Няма щастие в комфорта, щастието се купува със страдание.
Състраданието е основният и може би единственият закон на човешкото битие.
Човек сам трябва най-напред да се научи да живее, а после вече да обвинява другите!
Свободата не е в това, да не се сдържаш, а в това да се владееш.
Във всичко има една черта, чието прекрачване е опасно. Защото ако се прекрачи, връщане назад няма.
Животът трябва да се обича повече отколкото смисъла на живота.
Когато има любов, може да се преживее и без щастие!
Животът се задъхва без цел.
Да престанеш да четеш книги значи да престанеш да мислиш.
Ако си тръгнал съм целта и по пътя започнеш да спираш, за да замеряш с камъни всяко лаещо по теб псе, никога няма да стигнеш до целта.
Съвсем малко трябва, за да унищожиш един човек: достатъчно е да го убедиш, че работата, с която се занимава, е ненужна никому.
За жената тъкмо в любовта се крие цялото възкресение, цялото спасение от каквато и да е гибел и цялото възраждане, пък и другояче не може да се прояви освен в това.
Който иска да е полезен дори с вързани ръце може да направи много добрини.
Човек, който умее да прегръща, е добър човек.
Удивително е какво може да направи един слънчев лъч с душата на човека!
Трябва да говорите очи в очи. Така, че душата ви да се чете по лицето. Нека сърцето да се изкаже със звуците на думите. Една дума, казана с убеждение, с пълна искреност и без колебания, лице в лице – това означава много повече от десетки изписани страници на хартия.
Понякога се говори за „зверската“ жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете. Животното никога не може да бъде толкова жестоко като човека. Толкова артистично и художествено жестоко.
Важното е да не лъжете самите себе си. Самозалъгващият се, който слуша собствените си лъжи стига дотам, че не може да различава истината нито в себе си, нито в заобикалящия го свят. И стига до неуважението към себе си и околните. Като не уважава никого – престава да обича, а без любов, за да запълни празнината в себе си и да се разсея, той се предава на страсти и груби сласти. Оскотява в своите пороци. Всичко това се случа, защото той непрекъснато лъже себе си и хората.
Умът е подлец – ще оправдае всичко!
Не си замърсявайте паметта с обиди, защото може просто да не остане място за прекрасните мигове.
Приятелю, нека си спомним, че да мълчиш е хубаво, безопасно и красиво.
„Не мога да кажа, че Достоевски бе добър и щастлив човек… Беше лош, покварен, ревнив. През целия си живот бе жертва на страстта, която би го направила смешен и нещастен, ако беше по-малко умен и по-малко лош. В Швейцария пред очите ми той се държа толкова лошо със своя слуга, че човекът възнегодува и му каза: „Но и аз съм човек”. Спомням си колко ме впечатлиха тези думи… Казани към някой, който учеше на човеколюбие към цялото човечество”.
Тези думи принадлежат на Н. Страхов, човек, добре познавал Достоевски, но в основата им стои недоразумение: Достоевски никога не е искал да учи човечеството на доброта и човечност.
Достоевски никога не е бил моралист, даже обратно: бихме могли да кажем, че в цялото си творчество съзнателно и систематично той се бори с морала и то по много провокативен начин.
Но нека не бързаме от това да правим извода, че той е проповедник на аморализма.
Достоевски е притежавал страст към истината. Имал е силата на проникне в човешкото поведение и да ни открие по най-драматичния и най-убедителен начин, че това, което Моралът представя за „морално”, никога не е чистото добро, че човекът никога не може да премахне злото с помощта на Морала, след като абсолютно никой не може да е съвършено добър.
Следователно, в цялото си творчество Достоевски не престава да проповядва, че за човешкото съществуване и поведение има значение не моралът, а свободата и че само онова, което е свободно, е наистина добро.
Достоевски иска да каже на хората, че делението на добри и лоши почива на лъжа и че единственият начин да бъде победено злото, е човек да го понесе свободно върху себе си.
Достоевски не е аморалист, защото не престава да описва злото като трагедия и разложение за човека. Той обаче е антиморалист, защото дълбоко вярва, че моралът никога не може да доведе до спасение на човека от злото.
ПЕРГАМСКИ МИТР. ЙОАН
