В истински любящото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността.

Умната жена и ревнивата жена са две различни неща.

Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици.

Истината без любов е лъжа.

Много хора са честни само защото са глупаци.

Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак.

Да се влюбиш не значи да обичаш.

Що е ад? Страдание, че вече не можеш да обичаш.

Да обичаш някого означава да го виждаш такъв, какъвто го е замислил Бог.

Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните трябва да странят един от друг, за да не се заразят още повече.

Няма нищо тайно, което да не е станало явно.

Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив.

Щастието не е в щастието, а само в достигането му.

Когато човек достигне щастието няма да има повече време, защото не е нужно. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума.

Няма щастие в комфорта, щастието се купува със страдание.

Състраданието е основният и може би единственият закон на човешкото битие.

Свободата не е в това, да не се сдържаш, а в това да се владееш.

Във всичко има една черта, чието прекрачване е опасно. Защото ако се прекрачи, връщане назад няма.

Животът трябва да се обича повече отколкото смисъла на живота.

Животът се задъхва без цел.

Да престанеш да четеш книги значи да престанеш да мислиш.

Ако си тръгнал съм целта и по пътя започнеш да спираш, за да замеряш с камъни всяко лаещо по теб псе, никога няма да стигнеш до целта.

Съвсем малко трябва, за да унищожиш един човек: достатъчно е да го убедиш, че работата, с която се занимава, е ненужна никому.

Който иска да е полезен дори с вързани ръце може да направи много добрини.

Човек, който умее да прегръща, е добър човек.

Удивително е какво може да направи един слънчев лъч с душата на човека!

Трябва да говорите очи в очи. Така, че душата ви да се чете по лицето. Нека сърцето да се изкаже със звуците на думите. Една дума, казана с убеждение, с пълна искреност и без колебания, лице в лице – това означава много повече от десетки изписани страници на хартия.

Понякога се говори за „зверската“ жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете. Животното никога не може да бъде толкова жестоко като човека. Толкова артистично и художествено жестоко.

Важното е да не лъжете самите себе си. Самозалъгващият се, който слуша собствените си лъжи стига дотам, че не може да различава истината нито в себе си, нито в заобикалящия го свят. И стига до неуважението към себе си и околните. Като не уважава никого – престава да обича, а без любов, за да запълни празнината в себе си и да се разсея, той се предава на страсти и груби сласти. Оскотява в своите пороци. Всичко това се случа, защото той непрекъснато лъже себе си и хората.

Умът е подлец – ще оправдае всичко!

Не си замърсявайте паметта с обиди, защото може просто да не остане място за прекрасните мигове.

Приятелю, нека си спомним, че да мълчиш е хубаво, безопасно и красиво.

„Не мога да кажа, че Достоевски бе добър и щастлив човек… Беше лош, покварен, ревнив. През целия си живот бе жертва на страстта, която би го направила смешен и нещастен, ако беше по-малко умен и по-малко лош. В Швейцария пред очите ми той се държа толкова лошо със своя слуга, че човекът възнегодува и му каза: „Но и аз съм човек”. Спомням си колко ме впечатлиха тези думи… Казани към някой, който учеше на човеколюбие към цялото човечество”.

Тези думи принадлежат на Н. Страхов, човек, добре познавал Достоевски, но в основата им стои недоразумение: Достоевски никога не е искал да учи човечеството на доброта и човечност. Достоевски никога не е бил моралист, даже обратно: бихме могли да кажем, че в цялото си творчество съзнателно и систематично той се бори с морала и то по много провокативен начин.

Но нека не бързаме от това да правим извода, че той е проповедник на аморализма. Достоевски е притежавал страст към истината. Имал е силата на проникне в човешкото поведение и да ни открие по най-драматичния и най-убедителен начин, че това, което Моралът представя за „морално”, никога не е чистото добро, че човекът никога не може да премахне злото с помощта на Морала, след като абсолютно никой не може да е съвършено добър.

Следователно, в цялото си творчество Достоевски не престава да проповядва, че за човешкото съществуване и поведение има значение не моралът, а свободата и че само онова, което е свободно, е наистина добро.

Достоевски иска да каже на хората, че делението на добри и лоши почива на лъжа и че единственият начин да бъде победено злото, е човек да го понесе свободно върху себе си. Достоевски не е аморалист, защото не престава да описва злото като трагедия и разложение за човека. Той обаче е антиморалист, защото дълбоко вярва, че моралът никога не може да доведе до спасение на човека от злото.

ПЕРГАМСКИ МИТР. ЙОАН

Вижте още: Къде погреба най-хубавото си време? – ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ