Сър Антъни Хопкинс казва за него: „Най-добрият начин да се опише Ръсел е акула, която нервно обикаля наоколо. Той е свадлив. Спори с режисьора през цялото време. Не го познавам толкова добре, но наистина го харесвам, защото има топки, има кураж, мачо е и т.н. Минава през периода си на лошо момче, но като цяло е приятен човек.“

Ръсел Кроу винаги е отказвал да се подчини на холивудските правила. Единствената типично холивудска слабост, на която се поддаде е романтичната му връзка с типично холивудската звезда Мег Райън, негова партньорка в „Доказано жив”.

Той е противоречива фигура за мнозина, ненавиждан и харесван в родната си страна, както и по целия свят. Известен е със скандалите, които прави. За едно от последните си проявления Кроу е осъден да заплати 106 долара такси по делото и една година да стои мирен, за да не отиде на „топло“. Ръсел Кроу винаги е бил по-различен от своите колеги. Той живее в ранчо, не обича публичните събития и най-вече журналистите.

Жал ми е за хората, които делят света на това, което им се харесва да правят, и на това, което трябва да правят. Животът е кратък, хора. Научете се да го обичате изцяло.

Има определен процент суета, която е нездравословна в професията ми и тя засяга и двата пола. Виждате я при мъжете, които си боядисват косата, като навършат 60, преструват се, че не са побелели, правят си пластични операции и ползват слънчеви лампи.

Към бирата изпитвам уважение.

Нещата се променят. Няма толкова много подходящи роли, когато си на 50, така че трябва да работиш повече. Хората забравят това, достигат до определено ниво на известност и мислят, че нещата ще останат такива. Смятат, че славата е абсолютна величина, но не е. Разбираш, че остаряваш, но има роли за всякакви възрасти, стига да си готов да ги изиграеш.

Хората ме обвиняват във високомерие. Аз не съм високомерен, аз съм съсредоточен.

Призлява ми от знаменитости, които се възползват от своя статут.

Странното ми поведение е отражение на натоварената ми работа.

Не играя шахмат с живота си!

Да вляза в образ на друг човек и в неговият живот е не само привилегия, но и тежка работа.

Във войните няма победители, остават само гори от трупове. Ето за това трябва да се снима кино.

В моя живот е настъпил такъв период, в който всеки графоман и даже неговото куче, считат за свой дълг да ми изпратят свой сценарий.

Ако докато чета един сценарий не ми настръхне кожата, значи не е за мен.

Да, отказах да участвам в „Матрицата“. Дори не дочетох сценария. Толкова ми беше безинтересен.

На мен не ми харесва да се усмихвам и да стискам ръце на непознати и несимпатични на мен хора само заради това, че са шефове на крупни кино студия.

Бих искал да играя страстни жени, но никой няма да ми го позволи.

Харесват ми злодеите – те са мотивирани.

Журналистическите интервюта са истинско мъчение. Ако искам да изтормозя някого, ще го заключа в една стая и ще пускам нов човек при него на всеки 3 минути, за да му задава едни и същи въпроси в продължение на дни и седмици.

Някои хора мислят, че славата дава власт, която трябва да се използва. В крайна сметка обаче парите се оказват по-силни от всичко. Аз съм известен с това, че правя филми. Да бъда звезда е просто нещастно последствие от професията ми. Навремето съществуваше нещо, наречено тайна, на което днес нямаш право.

Критиките не ме угнетяват, похвалите не ме въодушевляват. Само се опитвам да работя на най-високото ниво, на което съм способен.

Вижте още: Ние имаме бездънно езеро от потенциал точно под нашите черепи – сър АНТЪНИ ХОПКИНС