Какво значение има правото, когато нямаш власт у себе си?

Душата на човека се проявява в неговите дела.

Хиляди думи оставят по-малка следа, отколкото споменът за една постъпка.

Чистата съвест е най-добрата възглавница.

Никога не бива да си обуваш най-хубавите панталони, когато излизаш да се биеш за свободата и истината.

Единственото, което ценя в свободата, е борбата за свобода. Притежанието не ме интересува.

 

За верния приятел никога не може да се направи твърде много.

Най-подлото престъпление е злоупотребата с доверието на приятеля.

За да имате основания за творчество, трябва самия ви живот да бъде съдържателен.

Прекалено висока цена е да плащаш с живота си само, защото си се родил.

Каквото посееш в младостта, това ще пожънеш в зрелостта.

Колко велико призвание е да проправяш път за непонятните истини и новите мъжествени идеи.

Най-силният човек в света е и най-самотен.

Лошите времена пораждат лоши мисли.

Вечно съм във война с лъжата, по-стара от света, че мнозинството винаги е право.

Мнозинството винаги греши. Малцинството рядко е право.

Моля, не употребявайте тази чужда дума „идеал“. Кажете го просто, по нашенски: „лъжа“.

Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението.

Побеждава този, който бие противника с неговите собствени оръжия.

Страхливостта в своя възход се обръща в жестокост.

Жената е най-могъщото същество в света – и от нея зависи да насочи мъжа натам, накъдето иска да го поведе Господ Бог.

Щастлива е жената, която притежава мъжество.

Норвежецът Хенрик Ибсен е наричан „баща на съвременната драма“; считан е за най-големия норвежки автор и един от най-значимите драматурзи на всички времена. Смята се, че е най-често поставяният класически драматург след Уилям Шекспир.

Пиесите на Ибсен били скандални за времето си, когато викторианските семейни ценности и морал господстват над Европа и всяко предизвикателство към тях бива считано за безнравствено и възмутително. А творбите на Ибсен разбулват действителността отвъд маската по начин, който всява смут у съвременниците му.

Викторианските пиеси следвало да са морални драми с главни действащи лица благородници, изправили се срещу тъмните сили; всяка пиеса трябвало да завършва с подходяща поука, но винаги с посланието, че доброто носи щастие, а развратът – болка. Ибсен отправя предизвикателство към тази представа и други възгледи от епохата, разбивайки илюзиите на аудиторията си.

редактор: Ева Димитрова

Вижте още: Нашият днешен идеал не е героят, а безупречният прислужник – ДЖЕРОМ К. ДЖЕРОМ