Любовта е рядко срещано явление и е чувство, което само определени личности успяват да изпитат; в действителност тя е един особен талант какъвто някои хора притежават.

Съществуват прекалено много причини за това във въпросите, от които всички си въобразяват, че разбират – любов и политика – да е постигнат най-малък напредък. Тези, които най-добре биха говорили, предпочитат да мълчат, само и само да не слушат баналностите, които по-нисшите хора припират да изкажат веднага.

Досадникът е човек, който ни лишава от самотата ни, без да ни предостави компания.

Мъжете могат да се разделят на три типа: такива, които се мислят за Дон Жуановци; та­кива, които смятат, че са били; и други, които вярват, че са могли да бъдат, но не са поискали. Последните са тези, които – с благородно намерение – са готови да атакуват Дон Жуан, а може би и да го анатемосат.

Но истината е съвсем друга: живеем във време, в което чувстваме изумителни способности да осъществяваме, но не знаем какво точно. Владеем всичко, но не сме господари на самите себе си. Чувстваме се изгубени сред толкова голямо изобилие. Получава се така, че при наличието на повече средства, повече знания, повече техники от всякога съвременният свят изглежда възможно най-нещастният, който някога е съществувал: той чисто и просто се движи без посока…

Законът, който обуславя големите промени в живописта, е смущаващо прост. Първо се рисуват неща; после – усещания; накрая – идеи.

Живеенето е постоянен процес на решаване какво ще правим.

Да живееш, значи да си ангажиран с нещо.

Младостта не изисква причини, само предтекст.

Според мен благородството е синоним на живот, изтъкан от усилия, от стремеж винаги да се извиси над самия себе си, да прекрачи границите на това, което вече е, и да се издигне до нещо, което си поставя като цел и задължение. По този начин благородният живот се противопоставя на обикновения или инертния, който е статично затворен в себе си, обречен на вечна неподвижност, докато някаква външна сила не го застави да излезе от рамките си. Затова този начин на човешко съществуване наричаме „маса“ – не толкова защото е тълпообразен, колкото защото е инертен.

Безспорно е, че открай време едно от най-обременителните неща в живота е контактът, сблъсъкът с глупостта на ближния.

 

Хосе Ортега и Гасет е испански философ, социолог и есеист. „Философия на живота“ е етикетът, сложен на неговата философия, в която тревожно разглежда човека като част от масата, лишен от индивидуалност, гордо размахващ безнравствеността си „като евтина стока, която всеки излага на показ“.

редактор: Ева Димитрова

Вижте още: ЖАН-ЖАК РУСО: Нормално е Един Невежа да Смята за Важно Всичко, Каквото Знае, и да го Казва

Най-трудното нещо в живота е да разбереш кои мостове да пресечеш и кои да изгориш – БЪРТРАНД РЪСЕЛ

Хладното одобрение на един уважаван човек е по-ценно от възторзите на тълпата – БАЛТАЗАР ГРАСИАН