Николай Колев е роден в град Велико Търново и изучава история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” през периода 1994-1999 г. Воден от силния си ентусиазъм, той от години събира и съхранява ценни и забравени експонати от все повече избледняващото и причудливо наше минало в своя нереализиран Музей на Социализма. 

„Музея на комунизма” в Прага

Как и какво точно се случва и не се случва – от самия него: 

Следването ми донесе редица положителни емоции, като в основната си част те бяха свързани с общуването с моите колеги и преподаватели.

Социалните форми и тяхната интензивността, които започнаха още в първите дни на следването, събудиха нуждата от обособяване на място за необезпокоявани (например от хазайки) срещи за разговори или веселие.

Много бързо семейния таван се превърна в център за подобни дейности, като с течение на времето той започна да придобива сегашния си образ (хранилище на предмети, които са недвусмислени свидетели на времето на т. нар. „Социализъм”). Това стана неусетно, без да бъдат влагани някакви целенасочени усилия. Причините за избора на тематика бяха продиктувани изцяло от чисто прагматично естество, защото все още бе лесно да се открият интериорни решения – илюстриращи добре епохата. Така 1996 г. се оказа рождена за сбирката, която днес може да бъде разгледана в т. нар. „Червен таван”.

Ако някой реши да направи стриктна рекапитулация и инвентиране на предметите от колекцията, може да се окаже, че в тясното таванско помещение са събрани (и до колкото може подредени) над 3 000 артефакта. Те може да се разпределят в следните групи (подредени низходящо, според техния брой):

– Книги, сборници и албуми писани от теоретици и деятели на комунистическата идеология, както и такива, посветени на левите идеи и техните последователи;

– Вестници и списания – илюстриращи „великите постижения” на народната демокрация и свободния живот;

– Портрети, скулптури, бюстове и плакети, изобразяващи партийните вождове, лидери и дейци;

– Знамена и флагове;

– Медали, ордени, наградни знаци и значки;

– Елементи от униформите на чавдарчета, пионери, комсомолци и военнослужещи;

– Документи (лични, наградни, групови дарения за социалистическото строителство, снимки и пр.);

– Пропагандни табла, транспаранти и плакати;

– Детски играчки, козметика, техника, електроника и предмети на бита;

– Спортни отличия (медали, купи и флагчета);

– Други.

Повратен момент във философията на сбирката настъпи през 2006 г. след едно посещение в Република Чехия.

В град Прага, една от европейските столици на туризма, с интерес разгледах най-посещавания нов музей, посветен на държавно-политическото устройство и живота в комунистическа Чехословакия.

Именно сред експонатите на тази отлично курирана експозиция ме споходи идеята, че и нашата страна има нужда от подобен музей, още повече, че вече бе създадена материална база за неговото организиране.

За жалост през изминалото десетилетие не се намери силна фигура, която да застане зад идеята и тя остана нереализирана, макар да е доволно отразена в множество български и чуждестранни медии. Въпреки това бяха проведени множество разговори с представители на различни организации и институции, от които стана ясно, че за трайното и успешно функциониране на музея трябва силна държавна подкрепа, поне на общинско ниво. 

Тук е мястото да се подчертае, че силния медиен интерес доведе до увеличаване на дарителите на музейната колекция. За мое учудване много хора се лишават от семейните си ценности и родовата памет с мотива, че в таванската експозиция те ще бъдат запазени и съхранени.

В заключение може да се каже, че днес „Червения таван” ще се „пръсне по шевовете” от експонати, които вече, дори не могат да се разгледат спокойно.

Така с течение на времето „проекто музеят на социализма”, волю или неволю, започва да крие в себе си все повече тайни, които изненадват, дори и мен, като негов хранител.

Едно интересно свидетелство на времето – др. Тодор Живков като Буда. Според свидетелството на дарителя, фигурата е изработена по време на тоталитаризма от партийци, недоволни от режима на „бай Тошо”.

Алюзията с Буда вероятно е плод на източните пристрастия на дъщерята на „Вожда” – Людмила Живкова.

Въпреки неяснотите и въпросите, обкръжаващи този артефакт, безспорно той е един от най-интересните експонати в колекцията, и само времето ще даде отговор за произхода и ролята на „будаподобния” Янко.

Цигаретник – музикална кутия „Върховете на усвоения Космос”, изработен във формата на комплект книги с класическа подвързия.

Много популярен съветски сувенир от края на 60-те години на ХХ в. Изработен от бакелит, полиетилен и метал с емайлено покритие. Съдържащ места за 30 цигари, разпределени в 3 пластмасови контейнера.

Посветен на следните „исторически” събития: изпращането на първите изкуствени спътници на Земята (октомври 1957 г.) и Луната (април 1966 г.), както и полета на първия човек в космоса (април 1961 г.).
При отварянето на „вратичките”, след навиването на механизма на музикалната кутия, започва да звучи мелодията на популярната съветска песен „Широка Страна моя Родная”, заключваща с удари, наподобяващи часовник.

Подобно музикално оформление е предхождало емисиите на телевизионното предаване „Новости” (новини) по съветската телевизия през 60-те години на ХХ век.

Съществува документален запис, как след тази музикално-хронологическа заставака, Гагарин изрича легендарната си фраза „ПОЕХАЛИ!!!”, произнесена секунди след излитането му в Космоса.

Сувенирен плакет, посветен на Георги Димитров, изработен от мрамор в предприятието за минерални облицовки „Седимент” – гр. Ябланица.

Един отличен пример за дълбокото навлизане на пропагандата в живота и бита на Социалистическа България, дори с продуктите на „ширпотребата”.

Бутилка от легендарния почистващ препарат „ВЕРО”, радост за всяка българска домакиня или машиностроител.

През 80-те години всички туристки от братските соц. страни – Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и ГДР си тръгваха за Родината след осъществяване на перфектна сделка „козметика/сервизи за хранене срещу Веро”.

Всъщност усвояването на химическата формула на продукта е „огромна победа” на българския промишлен шпионаж (един от най-добрите във времето на Студената война), който успява да получи заветната рецепта написана върху салфетка в едно западногерманско бистро. Ценната информация е получена от продажен служител на голям немски химически концерн, който редовно извършвал подобни „услуги” срещу заплащане, заради пристастеността си към хазарта и лекия живот на „гнилия капитализъм”.

Бутилката е все още неотваряна.

Дар от героичния виетнамски народ на ВНВУ „Васил Левски”.

Интересното в случая е, че вазата е изработена от гилза на боен снаряд, вероятно изстрелян срещу „американските империалистически агресори” по време на кръвопролитната война от 60 и 70 год. на ХХ век.

Два забележителни експоната – предмети на социалистическия бит и хигиена. Поне за мен си бе „откритие” фактът, че българската соц. труженичка не е била лишена от възможността да се чувства комфортно през „по-особените дни”.

Тук е моментът да си спомня едно свидетелство на „потърпевшите” от липсата на нормални консумативи. Както ми разказа една от свидетелките на периода, лигнинът е бил универсално средство за посрещане на нуждите, по простата причина, че спестявал неудобствата на памука, който болезнено залепвал на нежните области.

Но ето, че и българската жена не е била лишена от западни удобства…

Козметика и стил:
– Сапун БНА;
– Дезодорант „Жасмин”, който успешно се бори с инсектите;
– Червило „Ален мак” – внимание, цапа много;
– Мъжки парфюм „Кармен”;
– Култовият аромат „Бич Може” – гордост на полската козметика, както и най-стабилната разменна единица в българо-полските неформални отношения;
– Дамски парфюм „Белая сирень” (бял люляк), който и след 40 години ухае доста силно и дори приятно.

Сърдечен поздрав от братска DDR – малиновочервено флагче за победителите в социалистическото съревнование в комплект със зоркия поглед на железен немски другар.

Малиновият цвят бе много желан по времето на социализма. Подобна окраска имаха съветските пионерски връзки – мечта за всяко българче, кореспондиращо си с руско другарче.

Малинови бяха и гащите, символизиращи висша степен в социалната йерархия на планетата Плюк в култовата съветска филмова сатира от 1986 г. „Кин дза дза!”, дело на грузинския режисьор Георгий Данелия.

Опаковки от шоколади – „гордост” на леката промишленост и соц. дизайна.

Безспорно една спорадична, но за сметка на това, неземна радост за българчетата, както бананите и портокалите по Нова година.

Перестройката довя и мирисът на високите технологии: съветските електронни игри – най-желаният подарък, заедно количките Мачбокс-БГ, якето „София-Мицокоши”, дънките „Панака”, маратонките „Ромика”, тениските с героите на сериала „Далас” , комиксите „Дъга”, значката с Гойко Митич и кубчето на Рубик.

Табелките на социализма – въвеждащи нов правопис, граматика и стил. Те декларират висок морал и будна съвест и показват новия човек, който смело марширува към Свелите бъднини.

Медалите, ордените и отличията – обезценени още в момента на връчването им.

Конницата на Чапаев – много ценен експонат във всяка момчешка колекция от войничета.

Продаваха ги в най-прекрасния и мечтан магазин за всяко дете – „Млад техник”, като само малцина „избрани” разполагаха с „венеца на тази колода” – червената тачанка с развихрени жребци и огнедишаща картечница.
– Нали, Петка ?!

Гербът на „Големият Брат”, изработен през втората половина на 40-те год.

Сътворен за потребностите на пропагандата, която отчаяно и светкавично се е нуждаела от предмети на култообожание, заради това изпълнен с много грешки. Дори и девизът „Пролетарии всех стран, соединяйтесь!” (Пролетарии от всички страни, съединявайте се!) е грешно изписан.

Удивително свидетелство на своето време!

Образите на Вождовете Ленин и Сталин, гордост за всяко, уважаващо се, бюро на партиен или комсомолски секретар.

Поверително от Окръжния комитет на Бе Ка Пе-то. В дните на революции, въстания и преврати, както ни учиха, първо се превзема пощата и телеграфа…

Плакети с образа на „флагманите на нашия победния строй” – Димитров и Коларов, както и на ОК на БПС – В. Търново (Окръжния комитет на Българските професионални съюзи).

Значките – символ на силната българо-съветска дружба, както и най-малкия и печеливш сегмент – болче в тежката пропагандна машина.

Всяко едно дете разполагаше с невероятна поредица от „символи на вярата”, получени след активна кореспонденция със съветско другарче – пионер.

С чавдарчето започва всичко, защото после е вече ясно:

„Комунистите родината изграждат,
комсомолците със тях строят.
Пионери,
пионери!
Славен път ни чака – трудов път.
Припев:
Комунисти, комсомолци, пионери
сме в един и същи строй.
Комунисти, комсомолци, пиониери!
заедно във труд и бой.
(винаги във труд и бой)”

Снимки: ©Красимир Георгиев

Вижте още: Изоставените сгради на Велико Търново