Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи.

До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото.

Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително.

Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето.

Как може да му се отнеме това, което няма.

Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ти — първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледам все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също.

Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава.

Никой не губи това, което няма.

Из „Към себе си“

Марк Аврелий Антонин е римски император и философ. Той спада към династията на Антонините и е последният от Петимата добри императори.

Марк Аврелий, философът на императорския трон, управлява Римската империя от 161 до 180 г. (от 161 до 169 г. съвместно с Луций Вер, от 169 до 177 г. – еднолично, от 177 до 180 г. – заедно със сина си Комод). През неговото царуване империята е въвлечена в изтощителна серия от отбранителни войни по границите си и преминава през период на обществени сътресения и икономически затруднения.

Марк Аврелий е запомнен най-вече със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него философски записки.

Вижте още: Щастието на непостоянния е дом, построен върху пясък – ЕХНАТОН