Човек може да носи голям огън в душата си и никой да не идва да се сгрее на него. Минаващите не виждат нищо, освен малко дим, който излиза горе от комина, и отминават – всеки по своя път. Какво да се прави тогава? Да поддържаш огъня в душата си, да носиш солта на земята в себе си, търпеливо, ала и с какво нетърпение! Да чакаш, да чакаш часа, когато някой ще дойде да поседне и да остане, знам ли? Дано всеки, който вярва дочака този час…

Художниците, които са част от течението импресионизъм в Париж в края на XIX в., са в непрекъснато търсене на нови средства за себеизразяване. Сред тях е един мрачен и мълчалив холандец. Пробуден за света, озарен с ярки светлини и крещящи цветове, този художник изразява сложната си личност в своите многобройни творби. Автор е на около 900 картини и 1100 рисунки, които сътворява през последното десетилетие на краткия си живот. Приживе успява да продаде само една.

Мрачният холандец често обича да повтаря:

Тъгата е по-добра от радостта!

Става жертва на душевно заболяване, докато се бори със самотата си, а произведенията му не получават нужното признание преживе. Той обаче не може да потисне страстта си към сътворяване на изкуство и стига дотам, че рисува самия себе си в образа на умопомрачен човек. След това се прострелва.


Картините, в които излива любовта и душата си, получават в крайна сметка оценка едва след неговата смърт, а днес се продават на рекордно високи цени. Освен всичко това този човек, който посвещава живота си на изкуството, е личност, уважавана и ценена в литературните, театралните и музикалните кръгове.

Смятаният днес за един от най-великите художници в европейското изкуство през целия си живот страда от ниска самооценка.

Ако чуеш глас, дълбоко в себе си, който ти казва: „Ти не можеш да рисуваш”, тогава напук започни да рисуваш и гласът ще изчезне.

След като прекарва известно време в психиатрична клиника и е изписан оттам като излекуван, художникът умира на 29 юли 1890 г., застрелвайки се в гърдите. Прави го от явно отчаяние и чувството на безизходица. Опитът за самоубийство не е съвсем сполучлив – геният прекарва в агония два дни, преди да напусне мъчителния за него свят. Отива си само на 37 години.

Ние познаваме живота тъй малко, че едва ли ни приляга да съдим кое е добро или лошо, справедливо или несправедливо, а да казваме, че човек е нещастен, защото страда, значи да твърдим нещо недоказано. Тъй че приемете нещата такива, каквито са, чакайте с упование и въоръжете душата си с дълго търпение, както казва една много стара поговорка, и с добра воля. Оставете природата да стори своето.

Съдбата наистина е жестока не само към него, а и към цялото човечество, позволявайки на този велик художник да напусне сцената на живота само след 10 години рисуване.

И в най-смелите си мечти, едва ли Винсент ван Гог си е представял, че днес картините му ще се продават за милиони.

Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното, ни повече, ни по-малко, и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувствува спокоен, докато не го е постигнал.

Вижте още: У повечето хора мозъкът е поле, оставено необработено почти през целия им живот – ЙОЖЕН ДЬОЛАКРОА