Може мъжете и жените и да не разговарят по този начин, но сексът непрекъснато ги кара да се срещат с нуждата от такъв разговор. Или липсата на секса. Действеният и бездейственият секс, живият и мъртвият секс, жизненият и вялият секс, свободният и принудителният секс, искреният и лицемерният секс са израз на две много важни състояния: състоянието на хармония между човешкото тяло и душа и състоянието на дисхармония между човешкото тяло и душа. 

Можеш да се преструваш на мъж, но на пениса си не можеш да заповядваш да се изправи, ако душата ти не е развила зряло мъжкото си начало. Викай му, карай му се, внушавай му каквото искаш, обещавай му каквото искаш – все тая. Защото въпросът не е телесен, не е химичен, не е физиологичен, а е душевен – просто в твоята душа има много работа за вършене! Много мъжка работа за извършване. А ти не си я свършил. Пенисът на мъжа изобщо не е онова, което Фройд навремето внушава на публиката. Той изобщо не е най-агресивната, най-мъжката част в мъжкото тяло. Той е най-уязвимата, най-чувствителната част в него – не е случайно това, че болката при удар в тестисите може да те доведе до кома. Пенисът е най-близко до мъжкото съзнание и не случайно ние, мъжете, шеговито го наричаме „втората ни глава“, плюс други подобни бисери…

Страхът от отрязване на пениса – тъй нареченият „кастрационен комплекс“, е много рядко явление, но там, където го има, той сочи следното: мъжът се страхува да бъде свеждана неговата същност само до функцията на пениса му. И бих казал, справедливо се бунтува. Ние, мъжете, не сме просто онази половина от човечеството, която има пениси. Ние не сме пенисопритежатели. Това не е нашата същност. Пенисът говори за същността ни, но не е самата тя. Той я изразява по някакъв начин, но между изразяващо и изразявано има голяма разлика. Ето защо, твърдя, че и липсата на пенис, и непълноценното му функциониране не са признак, че не сме мъже. Това е признак, че имаме рани, които трябва да лекуваме.

Някои от нас, мъжете, са физически евнуси – видимият пенис ни е отрязан. Намеквам за онези момчета, които са станали жертва на мъжката жестокост не само към жената, но и към другия мъж: „Ще те допусна до жена си, но без пениса ти!“ Пенисът от благодат се е превръщал в проклятие: „Моят е благодат, но този на другите е проклятие!“

Този мъжки страх, е пенисът на другите мъже може да се хареса повече на „моята“ жена, е довел до страдания, които са изкривили в огромна степен отношенията между двата пола. „За да нямам конкурент, ще допусна до жена си същество, което не може да ме засенчи, с което няма основа да бъда сравняван. Моята гузна съвест, че нещо в отношенията с жена ми не е наред, ме кара да се притеснявам от тези възможни сравнения. Ето защо ще отрежа пениса на другия мъж, когото ще допусна до жена си…“

Много илюзорна сигурност сме си осигурили, мъже! Заключвали сме вагините на жените си, когато сме тръгвали на дълги морски пътешествия. Заключвали сме ги в кожени гащи, че дори и в метални с мънички отвори, през които пенис да не премине! Толкова ли сме били глупави! Та сме слушали глупостите на бащите си, на дядовите си, че „жената е невярно същество“, че „жената е създание на дявола“!

Каква сигурност можем да си осигурим, когато унижаваме жената? Само една – сигурно е, че тя ще ни намрази! Е, може и да се страхува да ни покаже омразата си, но тогава просто ще се преструва на щастлива и ние ще живеем в преструвки! Сигурни илюзии – това сме си осигурили с глупавото си господарско отношение към човека до себе си! Ние не сме нашият пенис! И ако жената до нас ни свежда само до него, толкова по-добре за нас – ние бързо ще разберем, че тя не ни обича истински! Когато тя набляга на него, то е не защото вътрешната й същност го казва, а защото си мисли, че ни прави комплимент. Защото си мисли, че ще се зарадваме на тази глупост! Ние пениси ли сме в крайна сметка?

Дотам ли сведохме нещата? И старецът Фройд не успя напълно да се отърси от тази глупава инерция! Да не говорим за цялата плеяда от „прочути“ сексолози, които уж лекуват мъжката полова „немощ“ (това е българската дума за „импотентност“). Търсят в бунището чисто място, за да разположат трапезата! Дори и да го намерят, наоколо ще вони. А най-хубавото на яденето е ароматът му! И какво ядене е това, което вони? Или чийто аромат не можеш да помиришеш, защото не можеш да го различиш от околната воня!

Някои други от нас, мъжете, сме душевни евнуси. Имаме си телесни пениси и си мислим, че това е достатъчно, за да се разглеждаме като мъже. Уви, не е достатъчно. Нашата мъжка самоличност не е тъждествена на телесната ни анатомия. Мъжът е душевна нагласа, която е имала и Жана д’Арк, без да е физически мъж. Мъжката душевна нагласа изключва насилието. Което и да е насилие – и към жени, и към мъже. А кастрацията на други мъже е насилие, породено от нашия страх. Всъщност всяко насилие е породено от страх.

Сексуалното сношение между мъжа и жената е заредено с много страх. Страх, който идва от хилядолетия, от миналите поколения и който унищожава възможността ни да преминем през секса и да стигнем до любовта.

Мисионерската поза – мъжът отгоре, жената отдолу – е само символ на мъжкото господство в живота. Но невинаги отразява наистина неговото съществуване, защото можеш и да си отгоре телом, без да си отгоре духом. Борбата между „мъжкия“ и „женския“ секс е борба между призраци. Мъжете в усещането си за слабост наричат жените „фригидни“ , а жените наричат мъжете „импотентни“. Много омраза и жажда за емоционално отмъщение съществува между двата пола.

За мен няма нито импотентни мъже, нито фригидни жени. Полово немощните мъже могат да станат полово мощни само ако преди това реабилитират мъжката си душевна същност, без да се израждат в насилници или мъжкари. Полово студените жени могат да станат полово топли само ако преди това реабилитират женската си душевна същност, без да се израждат в измамни изкусителки или проститутки. Половото сношение между жената и мъжа е отношение между едно човешко тяло и друго човешко тяло, между една човешка и друга човешка душа. И само като такова то има светъл смисъл. Човешкият секс предполага отсъствието на съревнование между мъжете и жените „кой повече може да издържи“… Докато дори мислено това съществува в даден мъж или дадена жена, дотогава половото сношение ще бъде наказание, а не радост за него или нея.

Съревнованието между половете в секса унищожава радостта, защото връща нещата назад с хиляди години – към времето на борбата за власт между мъжкото и женското начало. Матриархален или патриархален – светът е доста разделен. Матриархатът заслужено е бил победен от патриархата, тъй като властта на жената, макар и романтично виждана от Бахофен, Фром и други изследователи, си остава власт – тоест страх, който се преоблича като заплаха. Човекът няма нужда нито от матриархат, нито от патриархат. Човешкият секс няма нужда нито от смяна на позите, нито от смяна на партньорите, а – от смяна на душевните нагласи, от смяна на духовното съдържание, което влагаме в него.

В секса мъжът и жената са равни и само като такива могат да сътворят прекрасен човешки секс. Секс, изпълнен с любов. Секс, препълнен с любов. Секс, в който нито мъжът се страхува, че „няма да успее да го вдигне“ (каквито внушения фино се опитват да му натрапят хиляди „доброжелатели“), нито жената се страхува, че „няма да успее да почувства топла радост“ (и ще бъде принудена за пореден път да се преструва).

Сексът е като атома – може да освободи огромна енергия. Но тази „атомна“ енергия може да бъде използвана или за разрушение (като атомните оръжия), или за изграждане (като атомните електроцентрали). Зависи от нашето отношение към него. Ако не допуснем лъжите и глупостите на миналите поколения (много често публикувани в „престижни“ енциклопедии, речници, списания, учебници и други „свещени“ писания) да отровят нашата душа, няма опасност да пропуснем истинската радост от секса, препълнен с любов. А такъв е само човешкият секс. Онзи, в който няма война, няма скрити мисли, няма подмолни кроежи, няма „съпружески задължения“, няма измамни ласки, а има чиста и искрена всеотдайност и творческа смелост. Защото телата заслужават да бъдат здрави и обичани.

А любенето е прекрасно като слънцето! Особено, когато идва от сърцето. Тогава всички страхове се стопяват и лъжите за „фригидните“ жени и „импотентните“ мъже остават да тежат единствено на съвестта на онези, които са ги измислили. А нашите прекрасни тела огрява усмивката на любовта. Мъжките и женските тела се усмихват по различен начин, но същността на усмивките им е една – искат да се съединят…

Автор: Росен Ангелов
изображения: ©NICOLAS BRUNO

Вижте още: Физическото Привличане е Необходимост, а не Лукс

SerdiBG