ДУХЪТ СЕ ОТНАСЯ КЪМ ТЯЛОТО, КАКТО ВЛАДЕТЕЛЯТ КЪМ ЦАРСТВОТО СИ.

Ако духът вътре не е спокоен, то и на тялото липсва хармония.

Нали и в царството започва смут, ако владетелят е некадърен.

Така ние знаем, че тялото намира опора в духа, а духът се нуждае от тялото за своето съществуване.

Затова, грижейки се за природата си, ние съхраняваме духа, а привеждайки сърцето си в покой, се грижим за тялото си.

Онези, които разбират тайната на живота, изграждат в себе си несмущаван покой, обуздават страстите си, не обременяват сърцето си с външни неща.

Те съхраняват духа си чрез единство, отглеждат го чрез хармония и се съединяват с Великото Течение.

Из „Портите на Дракона“

Когато през 1991 г. пекинското издателство „Хуася“ публикува животописа на даоския наставник Уан Липин, книгата се превръща в истинска сензация. За първи път читателите получават възможността да проследят жизнения път на един не легендарен, а реален съвременен даос, да узнаят в подробности как протича процесът на неговото обучаване, който трае 15 години и включва разнообразни изтънчени техники за работа с тялото и съзнанието.

Уан Липин (род. 1949) има званието наставник от осемнадесето поколение на школата Лунмън, един от клоновете на „Учението на Съвършената Истинност“ (Цюенджъндзяо) – главната даоска традиция на Северен Китай през последните осем века.

Школата Лунмън („Драконови порти“) води началото си от знаменития даоски патриарх от ХІІІ в. Циу Чудзи, но причислява към своите учители много „мъже на Дао“ от по-ранни времена, сред които и легендарният основоположник на даоизма – Лаодзъ.

Вижте още: Всичко на този свят е само куклено представление – ЯМАМОТО ЦУНЕТОМО

SerdiBG