.
По книги на Емилиян Станев са направени игрални филми: „В тиха вечер“, „Крадецът на праскови“, „Търновската царица“, „Иван Кондарев“, „Язовецът“.
Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев.
Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 г.
Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си.
От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания.
Напуска този свят на 15 март 1979 година.
Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.
Не разбирам как другояче, освен чрез себе си, ще разбереш себеподобните си и как, без да се съдиш, ще съдиш другите.
Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи…
Съветвам те да не се шегуваш с две неща – с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга – да се срамуваш.
Всяко живо същество на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо.
Към всичко подхождай с любов – към цветето, към дървото, към птицата и човека. Иначе няма да разбираш, тоест – да прощаваш.
Понякога постигам в себе си „тихо щастие“, като се заглеждам в птиците, цветята и въобще в природата, и ми се струва, че навлизам в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека.
Едва ли има народ с такава орис като нашата… Тъмното и безпросветно робство отвърна погледа ни от духовното. Страданията са отвърнали погледа на народа от собствената му душа.
Какво е историята освен история на човешкото безумие и човешката тайна?!
Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. Казват, че ранената хиена яде червата си, ако куршумът ги е изкарал навън.
Младият човек не може да си представи вътрешния свят на един седемдесетгодишен човек – как вижда себе си, миналото си, света и какво се извършва в неговото съзнание, т.е. равносметката. Това се отнася за всеки старец и зависи от неговата интелигентност и способност за самонаблюдение. Мисълта за смъртта дава друга оценка на живота. Много от ценностите, с които човек е живял, се оказват недогледани, други – въображаеми. Започваш да оголваш нещата от външните им обвивки, от предразсъдъците, от фалшивите им условности и да търсиш същността, зърното.
Заедно със зрелостта, с опита, идват и разочарованията, от които старостта възвръща равновесието на духа посредством великодушието. Старческият смях е тих, всеопрощаващо безпомощен, пък нека някой го нарича и мъдър.
Кой Ви внуши, че творецът е защитник на слабите? По-вярно ще бъде, ако кажете, че е защитник на красотата.
На едного му трябва халат, за да слуша музика, на другиго – пътувания; един живее в самота, друг – в гюрултия. Важното е да има нещо да напира в главата и в сърцето.