Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е животът.

Човекът, с всичките си благородни качества… все още носи в телесната си рамка неизлечимия печат на своя по-низш произход.

В дългата история на човечеството (и на животинския свят) са оцелявали онези, които са се научили да си помагат и да импровизират най-успешно.

Нарекох този принцип, според който всяко незначително изменение се запазва, ако е от полза, с термина „естествен подбор“.

Имайки предвид, че от един вид се раждат повече индивиди, отколкото е възможно да оцелеят, следователно, отново и отново възниква борба за оцеляване. От това следва, че всяко същество, ако се изменя слабо в посока, в която му носи полза, под влиянието на комплексните и понякога променящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се изразява естественият отбор. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки отбран вариетет ще се стреми да разпространи своята нова модифицирана форма.

Защо талантът на мъжа не е наследствен? Защото умните мъже си избират жени с хубави лица.

Приятелството на човека е един от най-добрите начини да провериш колко струва.

Мистерията на началото е неразрешима за нас… затова трябва да остана агностик.

Една маймуна, ако се напие, повече няма да докосне бренди. Това я прави по-умна от доста мъже.

Най-висшият възможен етап в моралната култура е, когато осъзнаваме, че трябва да контролираме мислите си.

Невежеството по-често води до убеденост, отколкото знанието. Онези, които знаят малко, са именно онези, които настояват, че един проблем може или не може да бъде решен…

Човек с морал е този, който може да разсъждава за своите минали действия и мотиви и да одобри или да се разкая за тях.

Да намериш грешка и да я поправиш понякога е дори по-добро от това да намериш нова истина или факт.

Щом бедността се причинява не от природата, а от нас самите, грехът ни е голям.

Колко велико ти се струва бъдещето, когато си заобиколен от деца!

Самата същност на инстинкта е, че му се подчиняваш, независимо от разума.

Истината е, че в света има твърде много нещастие. Трудно ми е да убедя себе си, че един блаодетелен и всемогъщ Бог е създал насекомите с ясната умисъл, че техните ларви ще се хранят с жива плът или, че котките си играят с мишките, които ще изядат… От друга страна ми е трудно да се чувствам удовлетворен, като изкажа твърдението, че тази забележителна вселена и най-вече природата на човека, са плод на груба сила. Склонен съм да гледам на всичко като на следствие от точно определени закони, а детайлите, добри или лоши, са работата на нещо, което можем да наречем случайност.

Любовта към всички живи същества е най-благородната черта у човека.

Дарвин по принцип не говори с охота за своите религиозни възгледи. През 1879 г. на отправен към него въпрос отговаря, че никога не е бил атеист в смисъл на някои, който отрича съществуването на Бог, и че по принцип „агностик би било най-точното определение на моето умствено състояние“.

Чарлз Дарвин, създателят на теорията за произхода на видовете чрез естествен подбор, е роден в Шрузбъри, Англия, на 12 февруари 1809 г. (Точно на тази дата е роден и Ейбрахам Линкълн.)

Шестнайсетгодишен, той се записва в Единбургския университет да следва медицина, но медицината и анатомията му се виждат досадни и след известно време се прехвърля в Кеймбридж да учи за духовник.

Там заниманията по езда и стрелба са далеч по-приятни от учението. Въпреки това успява да направи такова впечатление на един от професорите си, че той го препоръчва за естественик при изследователското пътешествие на кораба „Бийгъл“. Отначало баща му е против тази служба, защото се опасява, че тя ще бъде още един повод Чарлз да не заляга сериозно над учението. За щастие бащата е убеден и дава съгласието си за това пътуване, което ще се окаже едно от най-плодотворните в историята на западната наука.

Дарвин се качва на „Бийгъл“ в 1831 г., когато е двайсет и две годишен. През следващите пет години корабът обикаля света: обхожда, без да бърза, южноамериканското крайбрежие, изследва самотните острови Галапагос и посещава други в Тихия, Индийския и южната част на Атлантическия океан. При това продължително пътешествие Дарвин вижда с очите си природни чудеса, посещава първобитни племена, открива много вкаменелости и наблюдава още повече растения и животински видове. Прави подробни бележки за всичко видяно. Те стават основа на почти всички негови трудове; от тях той извлича много от основните си идеи и цяло богатство от данни, които му дават възможност да наложи теориите си.

Дарвин се прибира в родината си в 1836 г. и през следващите двайсет години публикува редица книги, които го утвърждават като един от най-видните биолози на Англия. В 1837 г. той вече е убеден, че животинските и растителните видове не са неизменни, а се развиват заедно с геологичната история. Но по онова време той още няма представа каква е причината за такава еволюция. В 1838 г. прочита „Очерк върху принципа за населението“ от Томас Малтус, който му дава ключ към разбирането, че естественият подбор е резултат от борбата за оцеляване. Но дори след като е формулирал принципа за естествения подбор, Дарвин не бърза да представи възгледите си в печатен вид. Той съзнава, че теорията му ще предизвика отпор, и затова още дълго подбира доказателства и подрежда аргументите си.

Дарвин написва накратко теорията си в 1842 г., а към 1844-а вече работи върху цялостна монография. През юни 1858 г., когато все още внася добавки и поправки в големия си труд, Дарвин получава ръкопис от Алфрид Ръсел Уолас (английски естественик по това време в Индия), който излага своя идея за еволюцията. Във всеки важен пункт неговата теория съвпада с Дарвиновата! Уолас я е разработил напълно самостоятелно и изпраща ръкописа си на Дарвин, за да получи оценката и мнението на един утвърден учен, преди да го публикува.

Положението е смущаващо и лесно би могло да доведе до неприятен спор за предимство. Но това не става. Напротив, още следващия месец ръкописът на Уолас и кратко изложение на Дарвиновия труд са представени като съвместен доклад пред един научен форум.

Колкото и странно да е, този доклад не привлича особено внимание. Обаче Дарвиновата книга, публикувана следващата година, предизвиква небивал шум. Фактически може би няма научен труд, който да е обсъждан толкова нашироко и стръвно от учени и от обикновени граждани, както „За произхода на видовете чрез естествен подбор“.

Споровете продължават чак до 1871 г., когато Дарвин публикува „Появата на човека и подборът в зависимост от половия живот“. Тази книга, в която е застъпена тезата, че човекът е произлязъл от маймуноподобни същества, налива масло в огъня на още нестихналите препирни. Самият Дарвин не участва лично в публичните разисквания върху своите теории. Здравословното му състояние е лошо още от пътешествието с „Бийгъл“ (страда от т. нар. Шагасова болест, предизвикана от ухапвания на насекоми, която рецидивира). Освен това привържениците на еволюционната теория имат на разположение Томас Хъксли, обигран оратор и върл защитник на Дарвин. По времето, когато Дарвин умира (1882), много голяма част от учените вече са приели за правилни неговите теории.

Дарвин не е първосъздателят на теорията за еволюцията на видовете; доста учени са я застъпвали преди него, в това число френският естественик Ламарк и самият баща на ДарвинЕразъм Дарвин. Но хипотезите им не са приети от научния свят, защото никой от тях не е успял да приведе убедителни обяснения за това как става еволюцията. Голямата заслуга на Дарвин е, че той не само обяснява механизма на естествения подбор, но и представя многобройни убедителни доказателства в подкрепа на идеите си.

Заслужава да отбележим, че Дарвин разработва своята теория, без да разчита на генетиката и без дори да я познава. По онова време никой не е знаел как някои характерни особености се предават от едно поколение на друго. Макар че Грегор Мендел работи върху законите за наследствеността по същото време, когато Дарвин пише и публикува епохалните си трудове, неговите постижения, които така чудесно допълват Дарвиновите, остават почти напълно пренебрегнати до 1900 г., когато Дарвиновото учение вече е твърдо установено. Така съвременното ни разбиране за еволюцията, в което се съчетават двата закона — за генетичното наследство и за естествения подбор — днес е по-пълно в сравнение с Дарвиновата теория.

Влиянието на Дарвин върху човешката мисъл е огромно. Строго научно погледнато, той внася коренни промени в биологията. Естественият подбор е наистина всеобхватен принцип и са правени опити да се приложи в много други области: антропология, социология, политология и икономика.

Може би дори по-важно от социологическото значение на Дарвиновото учение е въздействието му върху религиозната мисъл. По негово време, а и години по-късно, много правоверни християни вярват, че еволюционната теория ще подкопае доверието в религията. Опасенията им може би са основателни, макар да е очевидно, че и много други фактори са играли и играят роля в общия упадък на религиозните чувства. (Самият Дарвин става агностик.)

Дори от светско гледище Дарвиновото учение предизвиква дълбока промяна в светогледа на хората. Човешкият род като цяло сякаш вече не заема онова централно място в естествения ред, което някога заемаше. Днес ние гледаме на себе си като на един от многото видове и съзнаваме вероятността някой ден да бъдем изместени. Благодарение на Дарвин мисълта на Хераклит, че „няма нищо постоянно с изключение на промяната“, се приема все по-широко. Успехът на еволюционната теория като обяснение за произхода на човека укрепи силно вярата, че науката е способна да намира отговори на всички въпроси (уви, не и на всички човешки проблеми). В речника ни твърдо навлязоха термините на Дарвин „борба за съществуване“ и „оцелява само най-годното“.

Очевидно подобни теории щяха да видят бял свят дори Дарвин да не съществуваше. Като се има предвид трудът на Уолас, това е може би по-вярно за Дарвин, отколкото за всяка друга важна личност. И все пак именно неговото учение видоизмени коренно биологията и антропологията и промени схващанията ни за мястото на човека в света.

автор: Майкъл Харт

Вижте още: Най-голямото зло е, че имаме хора на важни позиции, които не вярват в науката – ХАРИСЪН ФОРД