Аз го действам по-просто. Имам предвид по-просто за мене, а не за момичето, защото точно за нея всичко това не е толкова лесно.

Аз правя всичко възможно, за да ме напусне тя.

Започвам да играя ролята на негодник, което не е лесно, когато по душа не си такъв. Но ти искаш да излезеш от водата сух, не искаш да преживяваш разни сцени и изясняване на отношенията, дори може да си изпросиш някой шамар и всичко, което желаеш, е момичето да те разкара и колкото по-кратка се окаже, фразата, толкова по-добре за тебе.

Всъщност никога не е кратко. Винаги продължава дълго. По вина на госпожицата. Излишно е да споменавам, че шамари така и никога не ми се разминаха.

Когато най-накрая осъзнаеше с какъв негодник си има работа, тя изригваше в неудържим водопад от обвинения, които ми разкриваха толкова странни черти от моето „аз“, че ми беше невъзможно да разбера само едно – защо, гълъбче, толкова време се влачи с изрод като мене?

И знаете ли какво? Няма абсолютно никакъв смисъл да задавате подобен въпрос на разлютеното момиче.

Отговорът винаги ще звучи така: „Мислех си, че мога да те направя по-добър!“

„Пролетни игри в есенните градини“

Юрий Винничук е роден в Украйна и по съветско време много от творбите му не виждат бял свят, защото го преследва КГБ, заради изразената в творчеството му украинска национална идентичност. Налага му се да укрива писанията си при приятели. Все пак дългата ръка на „органите на реда” стига до тях и дълги години авторът ги смята за изгубени, докато преди няколко години един бивш агент на КГБ ги продава на неговия издател.

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Декларация на самоуважението – ВИРДЖИНИЯ СЕТАЙЪР