.

Мерилин Менсън, роден с името Брайън Уорнър на 5 януари 1969 година, е американски музикант и лидер на групата Marilyn Manson.

Известен е с предизвикателните си текстове, държание и визия, заради които често е обект на ожесточени спорове и дискусии.

Псевдонимът му идва от Мерилин Монро и Чарлс Менсън. Споделя, че е избрал този псевдоним, за да събере две противоположности в едно – една от най-обичаните актриси и един от най-мразените серийни убийци на 60-те – „доброто“ и „злото“, образуващи цяло.

Основната формула, по която се образуват имената на членовете на групата, е „първото име на известна поп личност“ + „фамилията на сериен убиец“.

Брайън Уорнър е син на бивш продавач на черги, който се е бил във Виетнам, където е бил изложен на силен хербицид, наречен Agent Orange (използван от американската армия за военни цели).

Брайън посещава християнско училище, но е отвратен от лицемерието, с което се сблъсква там. Той вижда една религия, проповядваща повече страх, отколкото добродетели.

Проповедите, предричащи Апокалипсиса, са оказали траен ефект върху неговите представи. Това е едно от нещата, които го провокират да изгради бъдещата си визия на противник на организираните религиозни движения и най-вече на християнското лицемерие, често стигащо до лудост, в американското общество.

На 18 години Брайън се премества във Флорида, където по-късно завършва университета Глен Оук. Малко по-късно започва работа като музикален журналист.

И ето, че един ден взима интервю от Трент Резнър – вокалист и основател на групата Nine Inch Nails. Двамата се сприятеляват и първият албум на групата излиза под лейбъла на Резнър, Nothing Records.

Близките на Мерилин Менсън имат противоречиви впечатления за неговата личност.

Бившата му съпруга Дита фон Тийз говори за него като за искрен и страстен човек, а родителите му нерядко изразяват гордостта си от него и неговата кариера.

Менсън обаче има зад гърба си немалко скандални и разрушителни връзки.

Не е тайна, че никой от първите членове на групата не се е задържал до днес. Споровете около изгонването на някои дългогодишни музиканти са завършвали в съдебната зала.

Менсън дори става известен със следната реплика:

Винаги съм смятал, че хората са заменими.

Неофициални кадри от турнета показват как Менсън се държи доста грубо и надменно с феновете и журналистите. Всъщност, част от имиджа му е да се държи надменно.

Мерилин Менсън е демонстрирал толкова скандално поведение на сцената, че част от градовете, в които е предстоял негов концерт, са отменяли събитието под натиска на християнски активисти и защитници на обществения ред.

Пазителите на моралните норми истерясваха само от заглавието на албума му „Antichrist Superstar“, а когато плъзнаха слухове, че по време на концертите си Мерилин Менсън извършва жертвоприношения, прави секс с хиени и яде изпражнения, в цяла Америка бяха създадени анти-Менсън движения.

Много невероятни слухове бяха измислени от хора, които дори не бяха слушали музиката на Менсън, но факт е, че по време на неговите сценични изяви, зрителят винаги беше изненадван, впечатлен, разтърсен, пък макар и от отвращение.

Мерилин Менсън не е клал, нито пък се е съвокуплявал с животни пред публика, но пък режеше собственото си тяло на сцената, а после се омотаваше с бинтове като мумия.

Друг път се гърчеше с разпокъсаните си дамски чорапогащници и гол задник, украсяваше кльощавите си крака с обувки на високи токчета, поливаше се с кръв, а след това с помия, размазваше всичко това по тялото си, а накрая над сцената върху него се изсипваха птичи пера.

С ужасния си грим, изкуственото си око, високото си кльощаво тяло, омазан с всевъзможни гадости, а най-отгоре полепен с бяла перушина, той разперваше ръцете си като крила в надменна и самодоволна поза и изглеждаше като истински крал на шоу-бизнес гротеската.

На задника си беше татуирал как анимационният герой морякът Попай прави секс със заклетия си враг Блуто и показваше всичко това на публиката, докато изпълняваше кавъра на Ани Ленъкс „Sweet dreams“.

Ядеше сапуни, хвърляше по публиката гумени патета за баня и припадаше на сцената от мъка, докато се дереше с пълно гърло пред екзалтираните си фенове.

На сцената може и да не дава вид на професор по философия, но извън сценичното си амплоа Мерилин Менсън е буквално гениален.

Той има най-високия коефициент на интелигентност сред колегите си в шоубизнеса, а ако цифрата 192 не ви говори достатъчно, ще направим едно скромно сравнение със същия показател при Алберт Айнщайн – той е „едва“ 160.

Какво кара този толкова интелигентен човек да се държи по този брутален начин. Отговорът е – религиозният фанатизъм. 

Фанатизъм се нарича светоглед, който приема, че определени идеи са единствените верни, и придава негативен аспект на всичко различно от тях.

Целта му обикновено е налагане на „верните“ и отстраняване на „неверните“ идеи, като често се смятат за позволени всякакви, или много широки средства.

Това, което Мадона направи по отношение на сексуалната революция и разкрепостеност, Мерилин Менсън направи по отношение на религията, като естествено за целта се наложи да използва методите на скандала и провокацията.

Човешката глупост, проявяваща се в религиозни суеверия и злокобни заплахи за съдбата на безсмъртните ни души, е доказано най-големият враг на Менсън.

Освен това кариерата му представлява перфектен пример за силата на медиите и властта й да промива човешките мозъци, другата болна тема на музиканта.

Менсън се изявява и в киното, има епизодични или второстепенни роли в няколко значителни филма, въпреки че няколко негови изяви са изрязани или името му е пропуснато от списъка на участниците. Някои от по-известните му филмови песни са включени във филмите „От ада“, „Матрицата“ и „Заразно зло“.

Първата му киноизява е в ролята на порнографски актьор във филма на Дейвид Линч „Изгубената магистрала“ през 1997.

През 1998 г. играе малка роля във филм на бившата си приятелка Роуз Макгауън, „Опасна игра“ и поддържаща роля в „Party Monster“ през 2003 г. като травестита Кристина.

Венецът на неговата актьорска изява е участието му в документалния политически филм на Майкъл Мур „Гимназията Кълъмбайн“, където говори за влиянието на музиката върху престъпността.

През 2004 участва във филма „Сърцето лъже за всичко“. Също така озвучава Едгар Сивия в компютърната игра „Зона 51“. Следващите му филмови участия включват ролята на барман в „Rise of the dead“с участието на Луси Лиу.

Мерилин Менсън е и доста талантлив акварелен художник. През 2007, картината му „Die Deutsche Kampferin“ се продава на частен колекционер за сумата от 105 000 долара.

Сред колекционерите на картините му са Джак Озбърн, Никълъс Кейдж, Дейв Наваро и Анди Дик. На 31 октомври 2006 г. отвари врати негова собствена галерия в Холивуд. 

Менсън нарича своето движение в изкуството „Celebritarian Corporation“

Общата представа за него е като за един доста интелигентен човек, силно движен от собствените си амбиции.

Времето е показало, че тези, които не му помагат в постигането на целите му, не издържат дълго покрай него, тъй като той много добре знае какво желае да постигне и как да го направи.

С изключение на Джони Деп. Той се навърта около него от 19-годишен.

Интересен факт е, че Менсън притежава собствена марка абсент.

Мерилин Менсън е подигравка с американската поп култура.

Ако искаш да си артист, не можеш да бъдеш нормален. Това няма да помогне на креативността ти. Не е тайна, че великото изкуство произлиза от мъката.

Сбъднах всичко, от което се страхувах като дете. Взех всичките си кошмари – за дявола, за края на света… и се превърнах в тях.

Не се срамувам, че съм болен човек и не се опитвам да бъда такъв. Аз просто съм болен човек.

Съжалявам всеки човек, който е прекарал и един ден с мен.

Библията е най-важното литературно произведение, но когато хората умират за думи, написани на лист, – това е странно и опасно!

Ако бях Дева Мария, бих направил аборт.

Всичките седем смъртни гряха представляват истинската човешка природа. Да си алчен. Да мразиш. Да си похотлив. Разбира се, че трябва да ги контролираш. Но ако трябва да се чувстваш виновен за това, че си човек, тогава ще бъдеш хванат в нескончаемия кръговрат на греха и изкуплението, от който никога не ще се отървеш.

Цялото лицемерие, с което се сблъсквам в живота, много добре ми помогна да разбера, че всички ние имаме светла и тъмна половина и всяка от тях не може да съществува без другата.

Ако Сатаната не се размотаваше наоколо, църквите щяха да фалират.

За мен Сатаната е репрезентация на бунтовника.

Ако си научен да обичаш всички, да обичаш враговете си, то тогава каква стойност има въобще любовта ти?!

Когато загубиш чувствата си и после си ги възвърнеш, разбираш, че е много важно любовта и омразата да се използват правилно. Така че не бих губил и частичка от емоциите си за неща, които нямат отношение към мен самия.

Най-големият страх на човека е хаосът.

Никога не изпразвай кутията си с мистерии. Никога не допускай другите да определят какво да правиш. 

Ако загубиш това, което си, какво ще имаш?

Живеем в общество на жертви. Хората се чувстват много по-добре в ролята на жертва, отколкото в ролята на човек, който държи на себе си.

Има два типа хора: тези които ме обичат и глупави.

Аз не съм модел за подражание. Аз съм злодей за подражание.

Във всяка история, не героят, а злодеят е катализаторът.

Заобичай врага си, защото любовта е твой враг.

Силата на личността не се измерва с това, колкото човека те обичат, а с това колко те ненавиждат.

Слабите съществуват, за да оправдаят силните.

Всъщност, всички хора сме просто участници в скандално телевизионно предаване. Просто не всички от нас са поканени.

Благодарен съм на дядо ми: той ми помогна да осъзная важна истина – в мазето на Америка не всичко е така чисто, както се говори.

Моята политика е моята музика. Изкуството може да влияе на политическите убеждения много ефективно. По-добре да стана президент на Клуба на Мики Маус, отколкото политик.

Човек се изморява, когато влага само физическо усилие – независимо с какво се занимава. Аз със сигурност влагам предимно емоции и го правя абсолютно доброволно! Наистина, не се чувствам изморен ни най-малко.

Обичам да карам хората да мислят по-различно от начина, по който са мислили, преди да вляза в стаята.

Ако искате да приличате на мен, бъдете себе си.

Мисля, че самоувереността е най-важното качество във всеки човек и във всеки артист. Това е, което ни привлича в другите.

Отказвам да говоря неща зад гърба на хората. Затова понякога им става неудобно.

Целият свят се променя с всяка изминала секунда. Като артист винаги съм се стремил към новото и нестандартното. Не желая да стоя на едно място, никога не съм си го помислял дори. За мен е повече от естествено да се променям непрекъснато и всеки ден да съм различен. Не, не изпитвам носталгия. Мразя да се връщам назад.

Да манипулираш някого значи да го принудиш въпреки желанието му да направи нещо или да започне да мисли по определен начин. Аз никого не карам насила да ме слуша, още по-малко да ме харесва. Изключително много ценя свободата и никога не бих си позволил да я отнема от някого. Да, провокирам, шокирам, скандализирам масовата общественост, но всеки е свободен сам да реши дали да ме приеме или да ме игнорира.

Със сигурност по света има хора, които живеят много по-трудно от мен, а също и такива, които са много по-красиви, по-богати и по-щастливи от мен. Но защо трябва да правим този анализ? Всеки се стреми да подреди живота си така, че да се чувства уютно в него – независимо дали е труден или лесен. И аз като всеки нормален човек се опитвам да постигна същото за себе си.

Гримът е част от моето артистично аз. Ако изляза на сцената без грим, все едно съм излязъл по пантофи… Нелепо е, нали?

Музиката, филмите и книгите са единствените неща, от които разбираме, че има хората, които се чувстват по същия начин, по който и ние.

Ако искаш да умреш, поне имаш цел. Стремиш се към нещо. Не е хубава цел, но поне искаш нещо. Ядосваш се и се страхуваш, но поне чувстваш нещо.

Когато намериш някой, който е съгласен да потъне с теб, губиш желание да потъваш.

Не съм някакъв сексуален извратеняк. Смятам, че ако ми се удаде възможност да участвам в тройка, бих бил доста притеснен. Аз съм срамежлив тип, който предпочита лампите в спалнята да се изгасени.

Винаги съм си падал по жени, които са независими и вдъхновяващи, което си е проблем, защото се заформя сблъсък на кариери. Има ревност. А ако не искаш да си известна като приятелката на Мерилин Менсън, защо въобще ставаш такава?

Представял съм си, как на въпроса на свещеника: „Готов ли сте да вземете тази жена за законна съпруга докато смъртта ви раздели?“ аз се заливам с бензин и се подпалвам.