.

Жак Фреско е самоук архитектурен дизайнер, конструктор, концептуален артист, учител и футурист.

Почина на 101 години, но до края остана със завидна енергия и ум.

Когато този човек заговореше, всеки можеше да разпознае един изключителен ум и духовност.

Често го наричаха Леонардо да Винчи на двадесети век заради неговата енциклопедичност и воля да преобрази света.

Жак Фреско със сигурност е един от най-значимите ни съвременници.

Идеите му грабват ума на всеки, който има поне малко усещане за социална справедливост и наблюдателно око за инвалидността на политическите системи.

Няма такова нещо като индивидуалност. Просто всички сме продукт и следствие на влиянието от средата. Всеки е отражение на културата, в която живее. Като ви кажат „мисли самостоятелно“, вие не можете да го сторите. Защото всеки от вас мисли като американец, французин, германец, грък или италианец.

Какво е любовта? Тя е да спреш да изискваш от хората нещо насилствено и да им дадеш среда, в която да се развиват.

Свалете маските, маниерите, готините дрешки и всички вещи, с които сте се затрупали – само тогава може да бъдете честни със себе си.

Един път ме попитаха – ти си умен, обаче защо не си богат? Аз отвърнах – ти си богат. Обаче защо не си умен?

Хората много трудно се научават да казват „Не знам“.

Вглеждайки се в небето, просто кажете „Аз не знам, от къде е всичко това“ и не съчинявайте небивалици.

Нищо не се появява благодарение на разходки и дълбока концентрация. Не става така.

Ако не се научим да живеем заедно, ще загинем самостоятелно.

Цялата политика е затънала в порочност. Ще го кажа отново: комунизъм, социализъм, фашизъм, демократи, либерали. Не съществуват проблеми на чернокожите, на поляците, на евреите, на гърците или на жените. Съществуват само общочовешки проблеми.

Ние дори не знаем как да живеем заедно на Земята. Представяте ли си какво ще стане като се преместим на Марс?

След като откраднахме нужната ни земя, както направиха и всички останали страни, ние издадохме заповедта: „Не кради“.

Няма нищо лошо в това да построиш нещо и да разбереш, че то не работи.

Ангелите имат крила, но ако умееха да леят без криле, тогава би било наистина удивително.

Не се боя от никого! За никого не работя! От нищо не можете да ме лишите! Аз нямам началници! Аз се боя да живея в това общество, в което живеем днес.

Вашето общество гъмжи от много глупави хора. Всички политици, всички адвокати, всички бизнесмени ще бъдат отменени. И аз не боя да го направя. Няма да има никакви революции. Те не са необходими. Нашето общество не може да съществува при такава некомпетентност.

Политиците постоянно говорят за свободата. Нека ви кажа нещо: истински свободните хора нямат нужда някой да им го натяква.

Партиите са избирани не заради друго, а за да поддържат статуквото.

Притежаваме интелекта, знанието, и способността да създадем една напълно нова цивилизация. Технологиите вече са достигнали до такава степен на развитие, че могат да освободят човека от огромния брой дейности, свързани единствено с нуждата от заплата. Те могат да освободят човека от куп скучни и монотонни професии, които всеки извършва само заради заплащането си. Хората работят истински и със страст точно върху нещата, които са предизвикали интереса им. Но колко души могат да се похвалят, че именно нещо такова им осигурява заплата?

Ако една технология не освобождава хората от рутината, за да могат те да последват по-високи цели за човечеството, то целият технически прогрес е безсмислен.

Опитвам се да ви върна мозъка, който са ми взели в училище и при възпитанието. Опитвам се да ви покажа, как е устроен светът. Така, че ако искате да направите този свят по-добър, отлепете си задника от дивана и го направете по-добър.

Не ни обучават да бъдем мислещи хора, а само да отразяваме добре статуквото. Трябва да научим децата да мислят – няма нищо по-важно от това. Ние сме жертви на цивилизацията.

Богатството идва често от проблемите на другия.