.

Сър Антъни Хопкинс е уелски актьор, режисьор, композитор и художник. Той е суперталант.

Добър ученик на сър Лорънс Оливие. Човекът, който изигра образа на най-зловещия злодей в киноисторията – канибалът доктор Ханибал Лектър.

Сър Антъни Хопкинс печели Оскар за играта си във филма “Мълчанието на агнетата”, която продължава само 25 минути, това е и второто най-кратко представяне във филм с награда Оскар.

Сър Антъни Хопкинс създава валс, който нарича „And The Waltz Goes On“, по това време той е на 19 години. 50 години по-късно, подтикнат от третата си съпруга Стела, той се свързва с любимия си холандски цигулар Андре Рийо. През 2011 година Рийо издава албум и валсът на Хопкинс е включен в него.

Магнетичен поглед и ясно отношение към живота и света – това е сър Антъни Хопкинс, една жива легенда!

Бях мързелив в училище. Истинска издънка. Идиот. Бях асоциален и не се вълнувах от останалите деца. Наистина лош ученик. Нямах никакъв мозък. Не знаех какво правя там. Затова и станах актьор.

Не знам какво представлява актьорската игра, но й се наслаждавам.

Не изпитвам интерес към Шекспир и всичките тези английски безсмислици… просто исках да стана известен, а всичко останало е глупост.

Знам, че изкуствата са важни. Не го отричам, но не мога да свържа себе си с всичкото това празнословие, което ги съпътства.

Веднъж попитах един йезуитски свещеник коя е най-добрата кратка молитва, която той знае, и той ми каза „Майната му”. В смисъл „Майната му, всичко е в Божиите ръце”.

Важно е да се наслаждаваш на живота такъв, какъвто е. Днес. Фантастичен е. Има толкова неща, които не знаем защо правим. Не знам защо пих през целия си живот. Може би защото беше единственото нещо, което познавах. Когато погледна назад си казвам: Добре, не беше зле, но не бих го направил отново. Причиних неприятни неща и се извиних на хората за това, което съм сторил. Но това е част от живота. И ако в нас самите има някаква сила, то това е силата на прошката. Свърши се. Забравяш. Продължаваш напред.

Уелският народ има талант да играе, какъвто не се намира у англичаните. На англичаните им липсва сърце.

Да върви по дяволите този глупав шоубизнес, този абсурден шоубизнес, тази пълна загуба на време. Обръщам се назад и виждам само пустош. Всичките тези години, прекарани в изкуствена среда. Всичко беше фалшиво.

Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите.

Актьорството още ми е приятно, но за мен няма повече предизвикателства в него. Не, никакви предизвикателства. Много по-заинтересован съм от рисуването и композирането на музика. Станах такъв, какъвто винаги съм искал да бъда – професионален актьор. Самостоятелен съм, върша си работата. Работя упорито, но не инвестирам в нея, а в живота си. Докато ми плащат навреме и имам добър сценарий с добър режисьор, се забавлявам. Това е всичко.

Филмовата индустрия е пълна с луди хора, които си мислят, че са Господ.

Най-големият злодей, който представих във филмите, е Адолф Хитлер. Лектър в сравнение с него – момче в пясъчник. Може да ви разочаровам, но „Мълчанието на агнетата“ не е сред филмите, които обичам.

Как играеш Ханибал Лектър? Ами, просто не мърдаш. Плашиш хората, като стоиш неподвижно.

Може да ви звуча като труден човек, но изобщо не се срамувам от това. Не съм труден. Честен съм.

Баща ми беше хлебар и плюеше на културата. Понякога свиря на пиано и той влиза, изтърсва брашно от костеливите си ръце и казва: „Какви глупости свириш?“ Казвам: „Бетовен“. И баща ми: „Нищо чудно, че е глух. За Бога, излез и направи нещо.“ Сега разбирам неговия цинизъм по много начини.

Баща ми беше суров човек. Беше доста лют, а беше и студен. Освен това беше малко разочарован от мен, защото не бях добро дете в училище, нали разбирате. Но се поучих от това, харесваше ми тази студенина, защото беше сурова. И той ме научи да бъда издръжлив. Така знам как да бъда издръжлив. Знам как да съм силен. Знам как да съм груб. Това е част от природата ми. Не бих бил актьор, ако не бях такъв.

Пазете се от тиранията на слабите. Те просто ви изсушават. Винаги се оплакват. Питам ги „Как сте?”. Те отговарят „Ах…” и започват да мрънкат и да се опитват да изсмучат силите ти. Познавам много такива хора, но не мога да си губя времето с тях.

Животът е твърде кратък, за да се справяме с несигурността на другите хора.

Забавно е да вземеш „Оскар”, забавно е да те посветят в рицарство. Но нали се сещате, събуждаш се сутринта и реалността си е същата. Все още си смъртен.

Живеем в толкова префинено, предпазливо общество – всеки се обижда толкова бързо!

Имаше време, когато пиех всичко, което се изливаше. Сега никой не пие, не пуши и не яде въглехидрати. Странно е, че се радвам, че съм бил алкохолик, това е страхотен житейски опит.

Щом приемеш факта, че няма от какво да те е страх, добре си проправяш път надълбоко в първичното. Вярвам, че когато правим нещата без страх, можем да осъществим всичко. Можем да го направим, докато не се притесняваме за последствията.

Моята философия е: Не е моя работа какво казват хората за мен и какво мислят за мен. Аз съм това, което съм и правя това, което правя. Аз не очаквам нищо и приемам всичко. И това прави живота ми по-лесен.

Има един прекрасен документален филм за Марлон Брандо. Запечатала ми се е една определена сцена с баща му. Брандо е най-великият актьор, но баща му никога не му го казва, някак не го признава. Във филма има кадър, в който Марлон и баща му са заедно. Майк Уолъс го пита: Какво мислиш за успеха на сина си? И баща му отговаря: Да, окей е. Тогава видях болката на Брандо. И плаках. Плача много, всичко ме разчувства и това е, защото остарявам. Вътрешно сякаш се късат всичките ни защити, парче по парче.

Един от хората, с които имах огромната привилегия да се запозная преди години, бе Лорънс Оливие. Той беше като лазер – това беше силата му. Единственият актьор, който съм срещал след него със същото качество да притежава целеустременост с лазерна точност, е Ръсел Кроу. В първия ден, когато започнах да работя с него, си помислих „Този човек го има”. Най-добрият начин да се опише Ръсел е акула, която нервно обикаля наоколо. Той е свадлив. Спори с режисьора през цялото време. Не го познавам толкова добре, но наистина го харесвам, защото има топки, има кураж, мачо е и т.н. Минава през периода си на лошо момче, но като цяло е приятен човек.

Мисля, че здравословният начин на живот включва да се сприятелиш със звяра вътре в себе си, това не е точно звяр, а по-скоро сянка. Тъмната страна на нашата природа. Забавлявайте се с нея и знайте, че трябва да приемете цялата си същност.

Няма нищо по-досадно от добродетел и високонравственост. Аз не казвам, че сам не съм фалшив. Също така фалшив като всички останали. Ние всички сме фалшиви. Всички сме шарлатани, всички сме повредени, всички сме лъжци.

Всички ние сме хванати в капана на обстоятелствата и всички ние имаме в себе си и добро, и зло. Когато сме наистина гладни, например, ще направим всичко, за да оцелеем. Мисля, че най-злото нещо – добре, може би това е прекалено преувеличено – но със сигурност нещо много зло е преценката – грехът на невежеството.

Слабото ми място е мързелът. О, аз имам много слаби места: бисквитите, кроасаните.

Мисля, че определено количество стрес в живота е нещо хубаво. Стресът от работата, която отнема усилия. Мисля, че това е знак, че вървиш напред.

За мен времето е най-голямата тайна. Факт е, че ние мечтаем през цялото време. Това е, до което наистина съм достигнал. Ние имаме бездънно езеро от потенциал точно под нашите черепи.

Магическата свръхестествена сила, която е с нас, е време. Ние дори не можем да го разберем. Времето е такава илюзия, толкова странно нещо.

Защо обичам, ако загубата наранява толкова много? Нямам отговор; само животa, който съм живял. Вече болката е част от щастието, което имам след нея.

Никога не взимам разумни решения.

Прекалено многото мислене води до бавна смърт. Ние бавно се убиваме от мисли за всичко. Мислим. Мислим. Мислим… Никога не можем да се доверим на човешкия ум, така или иначе. Това е смъртоносен капан. 

Всички ние мечтаем. Ние мечтаем ярко, в зависимост от нашата природа. Нашето съществуване е извън нашето обяснение, независимо дали вярваме в Бог, дали сме религиозни или сме атеисти.

Не мога да кажа, че някога съм мечтал да стана композитор, пианист или нещо друг. Имам мозък, в който нищо не е окончателно.

Ако прекарвах цялото си време да се критикувам, не бих бил в състояние да функционирам. Има актьори, които дълбаят в теорията много дълго време. Аз не разполагам с търпение за това. Това може и да е повърхностно, но това е, защото аз никога няма да бъда част от множеството актьори.

Нашето съществуване е извън нашето обяснение, без значение дали вярваме в Бог, почитаме определена религия или сме атеисти. Нашият живот е отвъд нашето разбиране. Никой не притежава отговор за смисъла му.

Приеми всичко, което е вътре в теб, несъвършенствата, тъмнината, богатството и светлината, всичко. Това води до пълноценен живот.

Не искам да бъда нищо друго, освен това, което съм. Мога да го кажа без съжаления.

Всичко е сън. И каква битка е само! Всичко е илюзия, но величието на живота, чистото величие и удоволствие е да търсиш тази илюзия във всичко. Сега съм по-наясно с това от всякога.

Остарявайки, ще разбереш, че просто искаш да ридаеш. Дори не и заради болка или мъка. А заради величието на живота. Мисля, че във всеки от нас се крие дете. Аз, например, имам своя детска снимка в телефона си. На нея съм малко момче, което се разхожда по плажа. Поглеждам го и казвам: Справихме се, хлапе.

В някакъв момент съм направил несъзнателния избор да застана точно върху това красиво, мощно нещо – живота. И отивам там, където ме отведе.

Обичам живота, защото какво повече от него има?