.

Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.

Благоденствието разкрива нашите пороци, а бедствията – нашите добродетели.

Човекът е изобретателен. Когато не може да се освободи от някой недостатък, започва да го култивира съзнателно. И със самия факт, че е вече искан, недостатъкът му добива и за него, и за другите вид на качество.

Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.

Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се позвнава само по това, което той утвърждава.

Всяко силно чувство е суеверно.

Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.

Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.

Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината. Те може да се различават, но не си противоречат.

Вечно и свето е само мъртвото, живото живее в грях.

Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената и в живота.

Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.

Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои е важно и това – кой ги харесва.

Между писателите има общо, колкото между пътниците в един трамвай.

Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това, което може да каже.

Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците.

Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизация. Истинският учен цени повече от всичко факта.

Мисълта и изкуството подяждат волята. Философите не са били никога големи характери. Нито пък поетите.

Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.

Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.

Поезията, както някои целебни минерални води,трябва да се пие на самия извор. Далеч от извора на родния си език тя губи много от чудодейните си свойства.

Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.

Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.

Човек, властващ над другите, губи своята собствена свобода.

Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.

Чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.

Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.

Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.

Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.

Най-страшната самота е да нямаш истински приятели.

Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.

Най-хубавият момент от пътуването е завръщането.

Забравяй! Забравяй! Забравяй! Иначе не можеш да съществуваш…

КНИГИТЕ

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като странùците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.

Атанас Далчев /1904-1978/ е сред най-видните български поети и преводачи на XX век.

Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет през 1972.

Въпреки че е „премълчаван“ от литературната критика в България преди 1989 г., Далчев има широко влияние в българската поезия. Сред смятаните за повлияни от него са Валери Петров, Богомил Райнов, Александър Геров.

Сред забележителните постижения на Далчев като преводач са творби на Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и др.

Снимка: Тодор Славчев