Има много мързеливци по света. Те имат големи, тлъсти кореми. Говорят за чи и нещата, които могат да направят, но не вярват нито в чи, нито в себе си.

Празнината не е вече празнота, то е свобода, съществуване. То е източникът, от който произлиза всичко и в който свършва всичко. То не може да бъде видяно, докоснато или опознато, въпреки че съществува и се използва свободно. То няма форма, размер, цвят и въпреки това всичко , което виждаме, чуваме, чувстваме или докосваме е ”то”. То е отвъд интелектуалното познание и не може да бъде уловено от обикновения ум. Когато изведнъж осъзнаем, че няма бариера и никога не е имало, човек осъзнава, че той е едно с всичко – планините, реките, тревата, дърветата, слънцето, луната, звездите, Вселената. Няма вече разделение или бариера между мен и другите, няма вече отчуждение или страх. Осъзнавайки това стигаме до истинското състрадание. Другите хора и неща не са отделно от цялото, тъкмо обратното – всичко е едно цяло.

Умът е като плодородна градина, в която всичко засято, цветя или плевели, ще порасне един ден.

Преди да започна да практикувам Пътят облакът беше просто облак, планината беше просто планина. Когато започнах да изучавам Пътят обаче облакът вече не беше облак и планината не беше повече планина. Сега когато разбирам Пътят, облакът отново е просто облак, a а планината – просто планина. /А облаците и планините са просто ритници и юмруци/.

Няма граници. Има пречки, но ти не трябва да стоиш там, ти трябва да ги преодолееш. Ако те убие, убило те е. Човек трябва постоянно да подобрява нивото си.

Изпразни ума си, бъди безформен – като вода. Ако сложиш водата в чаша, тя става чаша; Ако я сложиш в бутилка, тя става бутилка; Ако я сложиш в чайник, тя става чайник. Водата може да тече и може да бушува. Бъди вода, приятелю.

Трябва да имаш пълна решителност. Най-лошият възможен противник е този, чиято цел се е превърнала в мания. Например, ако човек реши, че ще ти отхапе носа без значение какво ще стане с него, вероятно е да успее. Може да е тежко ранен, но това няма да го спре да изпълни целта си. Това е истинският боец.

Добрият боец не е този, който е напрегнат, а този, който е готов. Той не мисли и не мечтае, той е готов за всичко, което може да се случи.

Не ме е страх от този, който е тренирал 10 000 удара с крак по веднъж, страх ме е от този, който е тренирал един удар с крак 10 000 пъти.

Осъзнаването без избор, без натиск и без тревога – в това състояние на ума е възможно и разбирането.

Мъдрият е способен да вземе повече с глупав въпрос, отколкото глупакът взима с мъдър отговор.

Търпението не е пасивно, точно обратното. То е концентрирана сила.

Не е важно какво даваш, важното е как го даваш.

Бъдете меки, но не покорни, бъдете твърди, но не жестоки.

Позьорство и фасада – това е визията за славата при слабаците.

Учителят не открива истината, той е проводник на истината, която всеки ученик трябва да открие сам за себе си. Добрият учител е единствено катализатор.

Уча, за да разбирам, а не да съдя. Не мога да сляпо да следвам тълпата и да приемам подхода им.

Ако има Бог, той е вътре в нас. Ти не молиш Бог, за да получиш някакви неща, а от него зависи вътрешния ти мир.

Ако обичаш живота не си губи времето, защото времето е това, което съставя живота.

За какъвто се мислиш, такъв и ще станеш.

Брус Лий е първият човек, който въвежда бойните изкуства в киното без никакви специални ефекти, като сам е хореограф на бойните сцени.

На филмовите режисьори се налага да заснемат сцените с 32 кадъра в секунда, вместо с обичайните 24, тъй като движенията му са толкова бързи, че не изглеждат реалистично.

Времето му за реакция и удар от разстояние един метър се вмествало в едва пет стотни от секундата.

Сам създава стила Джийт кун до, което означава “Пътят на изпреварващия юмрук“

Последователите на този стил кунг фу вярват в минимални движения с максимален ефект и върховна скорост, и е по-скоро философия с пътеводни мисли, която великият боец обяснява с метафората, която заема от дзен будизма – за постоянното пълнене на чаша с вода и след това нейното изпразване, или с други думи за „изхвърляне на непотребното“.