.

Баща ми казваше:

Винаги помни, че няма никакво значение дали си жив или мъртъв. Това, което има значение, е за какво живееш и за какво си готов да умреш.

Така често в думите „обичам те“ влагаме огромно „аз“ и малко „теб“.

Използваме „обичам“ като съюз, а не като глагол, предполагащ действие.

Няма смисъл просто да се взираме в празното пространство с надеждата да видим Бога; вместо това трябва да се вгледаме внимателно в ближния си – някой, когото Бог е извикал за живот, някой, за когото Бог е умрял.

Всеки срещнат има право на съществувание, защото е ценен сам по себе си, а ние не сме свикнали с това.

Приемането на другостта е опасност за нас, то ни заплашва.

Да признаем правото на другия да бъде сам себе си, може да означава признаване на правото му да ни убие.

Но ако поставяме ограничения пред правото му да съществува, това не е никакво право.

Да се обича е трудно. Христос е бил разпънат, защото е проповядвал любов, ужасяваща хората, любов, изискваща пълен отказ: тя предвещава смърт…

Бог ни помага, когато няма кой друг да ни помогне. Той идва в момента на най-голямо напрежение, когато сме на края на силите си, когато сме във вихъра на водовъртежа.

В определен смисъл отчаянието е в центъра на нещата, стига да сме готови да преминем през него…

Денят, в който Бог отсъства, когато мълчи – това е началото на молитвата.

Не когато имаме да кажем много неща, а когато се обърнем към Бога с думите:

Не мога да живея без Теб, защо си толкова жесток, защо мълчиш?

Това познание, което или трябва да намерим, или да умрем – то ни кара да проникнем до мястото, където ще се озовем в Присъствието.

Ако се вслушваме в това, което сърцата ни знаят за любовта и копнежа, и не се уплашим от отчаянието, ще открием, че победата винаги е неговата друга страна.

И идва време, когато сърцата ни се изпълват с копнеж по самия Бог – не по неговите дарове, а по самия Него.

В погледа, който става все по-дълбок и взрян във вечността, се появява тъга, често в моменти на най-голямо удовлетворение и щастие.

Появява се копнеж по дома, но по един дом, който няма география, по един дом, в който има любов, дълбочина и живот.

Митрополит Антоний Сурожски