.

Стенли е роден на 12 август 1959, във Велики Преслав и завършва специалност „Естрада“ в Музикалната академия. До 1984 г. работи с групите „Такт“ и популярната по това време пловдивска рок група „Паралел 42“.

Големият принос към музиката на Станислав Сланев-Стенли започва в периода 1984 – 1986 г, когато е вокал в група „Тангра“, по времето, в което излиза емблематичният албум на групата „Тангра ІІ“.

Стенли е вокалист на групата, когато „Тангра“ записват хита „Оловният войник“, с който печелят Младежки конкурс за забавна песен през 1985 г.

„Тангра“ със Стенли в състава си е първата българска ню уейв група. 

След това се присъединява към група „Спринт“, където е вокал 2 години.

През 1990 г. започва самостоятелна певческа кариера, работейки с гост музиканти. За албума си от 1992 г. печели наградата „Певец на годината“ от националната „Рок академия“.

През 1998 г. получава трета награда на конкурса „Златният Орфей“ за песента си „Човекът от квартала“.

Освен авторска музика, Стенли пише и музика за театрални постановки като „Буря“ на Гриша Островски в Драматичен театър „Константин Величков“ – Пазарджик, за която получава номинация за „Аскеер“, „Нощта на Кардинала“ на Петър Маринков, копродукция на Театър „Сълза и смях“ и Пазарджишкия театър и „Валентиновден“ на Иван Вирипаев, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково.

За радост на феновете си, през 2016 група „Тангра“ се събра отново.

Но вероятно най-емблематичното негово творение в областта на музиката ще си остане „Обсебен“, шедьовър, записан през 2000 година и досега останал си една от най-красивите български песни. 

Сюжетът на клипа е заимстван и обогатен с кадри от филм на култовата двойка Салвадор ДалиЛуис Бунюел, от 1929 година и е реализиран от режисьора Димитър Митовски. Неповторимият текст е на Ина Григорова.

Самият Стенли синтезира трудностите по пътя си така:

Всеки си носи кръста сам и може би затова в продължение на години наред при мен нещата се случваха много трудно или въобще не се случваха. Давали са ми много награди за най-добър певец през годините, пък после не е имало работа и съм се питал: „За какво са ми тези награди?“, но в крайна сметка фактът, че никога не съм бил особено комерсиален, сам говори, че съм отстоял себе си. Отстоях също така приятелствата си с важни за мен хора и се чувствам добре в кожата си. Имал съм кризи в живота си, но не съм се навеждал на никой. Явно рокендролът ще ме преследва цял живот.