.

Хората в България имат много ниска психично-здравна култура и се чувстват изключително несигурни в оказването на помощ и подкрепа тогава, когато техен близък човек е в състояние, при което има какво да се направи, за да му помогнат те, а не специалистите. Само че отпращането не е помощ и често се изживява травматично и засилва емоционалното страдание.

Когато човек се чувства разбран от другите, той се чувства нормален. Разговорът, споделянето, изслушването са предпоставка за това разбиране и в основата на процесът на нормализиране. Така че това, което трябва да направят някои хора, които са в относително състояние на стабилност, за да помогнат на други, които са дестабилизирани и са в нужда, е просто да поговорят с тях, а не да ги пращат на психиатър.

Способността да помагаш на другите е блокирана и от предубежденията към хората с психични проблеми. Но това се връща и към носителя на предразсъдъци, защото когато човек е пълен с предубеждения по отношение на емоционалното страдание, носено от другите и при него самия се появи такъв проблем, тогава резултатът е срам. Тогава той сам си забранява да потърси помощ от човека до него, за да не бъде разкрит, че е носител на характеристика, която е дисквалифицираща. До такава степен са силни тези нагласи, че ти самият не си в състояние да признаеш пред себе си, че имаш проблем.

Често хората смятат, че проблемът не е в тях, а в отношението на другите към тях. Казват: „Това е така, защото той или тя направи това с мен. Проблемът не е в мен, а в отношението, което получавам. Иначе аз нямам никакъв проблем, всичко си е наред с мен, но те са лоши хора и затова ми се случват тези неща“.

Медицината не може да компенсира липсата на човещина, а човещината е тази, която може да лекува. Липсата й пък може да разболява.

Д-р Владимир Сотиров е психиатър и управител на Амбулатория за психично здраве „Адаптация“. Завършил е медицина в Медицински университет – София през 1995 г. От 1996 г. до 2002 е работил в Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски” – Нови Искър. Има специалност по психиатрия от 2001 г. и допълнителни специализации по когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. През периода 2001 – 2005 г. е ръководител на демонстрационен проект към Националната програма за психично здраве. Д-р Сотиров е член на Българската психиатрична асоциация и бивш председател на Софийското психиатрично общество.

По материали на www.credoweb.bg

Цялото интервю с д-р Градев може да прочетете тук: Д-Р ВЛАДИМИР СОТИРОВ: УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ПСИХИАТРИЧНИ КЛИНИКИ ИЗБИРАТ ПАЦИЕНТИТЕ И СЕЛЕКТИРАТ ПО-ЛЕКИТЕ СЛУЧАИ