.
– За какво съм ти аз?
– За цял живот.
Отстрани погледнато, не беше голяма красавица. Но аз не я гледах отстрани. А право в очите.
С хилядолетия се трупат и вечно живеят в словото несметни съкровища на човешката мисъл и опит.
Романът предразполага към най-искрено изследване на невероятния свят около нас, вместо да поставя малкото его на всеки като център на вселената.
Според мен истинските пионери са онези артисти, които поставят на преден план новото в своето творчество и определят характеристиките на живота в своята епоха.
Огромна част от населението на света се вдъхновява от едни и същи мечти и желания и има едни и същи интереси, които свързват хората много повече, отколкото ги разделят.
Пакостливите истини са добри само ако ги изрича близък.
Понякога животът си играеше с него, понякога се увисваше на врата му като камък на врата на удавник.
Писателят е длъжен да умее прямо да казва на читателя истината, колкото и горчива да е тя.
Необозримо е многообразието от човешки отношения, което е запечатано отчетливо в народните изречения и афоризми.
Побеждава само този, който твърдо знае, за какво се сражава, и вярва в своето дело.
Величайшо богатство на народа е неговия език.
Обичайте книгата от цялата си душа! Тя не е само вашият най-добър приятел, но и докрай верен спътник.
През 1964 г. френският писател и философ Жан-Пол Сартър се отказва от Нобеловата награда за литература и в своето заявление за причините на отказа си, изразява съжаление по повод на това, че предишната награда не е била присъдена на Шолохов и че „единственото съветско произведение, получило наградата, е книга, издадена зад граница и забранена в родната си страна“ (имайки предвид „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак, лауреат на Нобеловата награда за 1958 г.).
Смята се, че това заявление повлиява на Нобеловия комитет и през следващата 1965 г. наградата за литература е връчена на Шолохов с формулировката: „За художествената сила и цялостността на епоса за донското казачество в преломното за Русия време“.